31 януари 1878г. е освободен Велики Преслав

На 31 януари 1878г. е освободен Велики Преслав След успешното преминаване на река Дунав, руското командване разделя войската на три бойни отряда – Преден, Западен и Източен.

Източният отряд, под командването на престолонаследника Александър Александрович и в състав около 70 000 души, има за задача да настъпи към известния четириъгълник:
Варна, Силистра, Русе и Шумен, и да осигури левия фланг на Дунавската армия.

В началото действията на източния фронт се характеризират с пасивност и нерешителност от двете страни.
На 18 август 1877г.
Османлиите, начело с Мехмед-Али паша, подготвят настъпление срещу Източния фронт. Българското население е мобилизирано за укрепване на отбранителните позиции.

Целта на Османското командване е да съединят силите на Мехмед-Али паша и на Сюлейман паша, който в това време се готви за настъпление към Шипка. Ако планът им успее, руската армия ще се окаже в капан с отрязани пътища. В най- трагично положение ще изпадне генерал Столетов.

Предвиждайки това, Руското командване сформира Южен отряд с численост от около 10 000 души – 10 батальона, 12 ескадрона и сотни с 32 оръдия. Обърнато е особено внимание на направлението Зарево, Светлен, Алваново, Попово, Омуртаг. Имайки предвид, че точно там е централният пътен възел в централна и северна България.

От тук тръгват пътищата за Търново, Разград, Русе, Варна, Шумен и Котленския проход. За опасенията на Руското командване говори отказа за подкрепления поискан от генерал Столетов. Корпусният командир генерал Радецки отказва на изпратения от Столетов полковник Де Перадонович с думите :

„На генерал Столетов не можем да дадем и един батальон!
Нашите операции на Омурташкия път са по-важни”.
Епичните боеве, изпълненис драматизъм, се водят недалеч от Преслав в продължение на 7 месеца.

Селата преминават по 8-12 пъти от руски в османски ръце и обратно.

На 22-ри август, в 4 часа следобяд, на майор Коритци е заповядано на всяка цена да задържи позициите. За атака са назначени части от Невския, Софийския и Болховския полкове, от 1-ва артилерийска бригада и от 8-ми Донски казашки полк. Районът за настъпление е към долината Черни Лом.

Генерал Прохоров решава да атакува през нощта.

В 7 часа вечерта частите се събират при гората между селата Невски и Светлен. След половин час Руските оръдия откриват огън с картечни снаряди, за да разчистят пътя на пехотата по склоновете на Ашика.

Таборите контраатакуват, но щиковият удар на руснаците ги отблъсква. Въпреки мъжеството на русите, които вече месец воюват с превъзхождащия ги четирикратно и в жива сила и в артилерийски единици противник, в този район се създава критична ситуация. Русите привършват патроните.

През деня османлиите получават подкрепления от 20 табора и атакуват.

Новите попълнения от 14 000 души поставят русите в отчайващо положение. Всеки руснак воюва срещу 7 добре обучени и въоръжени с най-модерното за времето въоръжение войни на Падишаха. От 10часа сутринта до 15 часа на същия ден се води продължителна престрелка.

Прохоров е принуден да отстъпи пред превъзхождащия го четирикратно противник.
На 23-ти август русите се бият при изключително тежки условия.

Те се сражават непрекъснато в продължение на 18 часа през които отблъскват 12 атаки при 30 градусова горещина и при липса на вода На 26-ти август в с. Зараево са разположени 3 батальона на 140-ти пехотен Зарайски полк и един дивизион от 8-ми хусарски Лубенски полк. Срещу 3 800-те руси Мехмед Али паша изпраща 15 000-на армия с 42 оръдия. Русите отново се бият срещу превъзхождащ ги почти 5-пъти противник. Боевете се водят през целия ден. Шест пъти селото преминава от едни ръце в други. На 30-ти август ожесточени сражения се водят в землището на Кардам. Мехмед Али паша продължава опитите да реализира замислите на военното министерство да пробие руската отбрана, да съсредоточи сили в Северна България.

Това би отворило пътя на войните на падишаха към Свищов и Плевен. Същото означава отрязване пътя на руската армия, обкръжаването и унищожаването на основните и сили. Срещу позициите в Бяла, където се намира щабът на Русенския отряд, който се отбранява от 18 000 души командвани от генерал Дризен, Мехмед Али паша изпраща 40 000-на армия с 84 оръдия. Русите отново са атакувани от почти трикратно превъзхождащ ги противник. Османската пехота напредва в осем линии в дълбочина. Атаката започва в 8 часа сутринта. Неприятелят превзема с. Кацелово и продължава настъплението към с. Абланово. След сраженията при тези две села, както и след успеха на ген. Горшков при с. Славяново, османското командване пропуска възможността, въпреки многочисленото си превъзходство да направи пробив на Източния фронт.

Многобройните лавини от низам са спрени и обърнати в бягство от три, а на места и до пет пъти по-малобройни руски части. През декември руското командване сформира няколко отряда.Всеки отряд е съставен от по няколко батальона, подкрепени с оръдия и сотни казаци.

На всеки отряд е поставена отделна задача. Очакваният резултат от действията име да се обкръжи Шуменския гарнизон и да се отрежат пътищата му за съединяване с останалите османски армии. Ето една от докладните на генерал Зотов: „Вечерта получих сведение, че на 16-ти януари Дондуков е превзел Разград без бой и вечерта ще заеме селата Градище и Прохор, при северното подножие на Шуменското плато.

На това основание се реших, без да чакам отговор от престолонаследника, да придвижа 11-та дивизия към Преслав, а Столетов ще се придвижи към Върбица. Едновременно Цимерман трябва да завземе Провадия . Следователно Шумен ще бъде обкръжен от всички страни. След водените 6- месечни боеве и понесените загуби на противника, в крепостта в Шумен са останали 24 табора, а линиите на укрепленията се разпростират на 30 версти. Освен това, в крепостта са се събрали около 20-30 000 души от околното население заедно със семействата, колите и добитъка… „ Към Преслав се насочва 11-та дивизия водена от генерал-лейтенант Казимир Ернрот, командващ 11-ти армейски корпус, който от 8 януари 1878 г. преминава под командването на 4-ти армейски корпус, начело с генерал-майор Зотов.

На дивизията е поставена задача да осъществи контрол над селищата и пътищата до Преслав и Върбица. По този начин командващия Източния отряд ген. Радецкииска да лиши от възможност армията от Шуменския гарнизон да се придвижи през Герлово за Шипка и да се съедини с централните сили на Сюлейман паша при Шипка и Шейново и с армията на Осман паша при Плевен. На 28-ми януари османските войски се оттеглят към Шумен. Между двете армии е определена демаркационната линия, която е на 5 км. източно от гр. Търговище по посока Преслав. Временната гранична линия била разположена на двата бряга на р. Калайджи дере, която разделяла с. Руец. От двете страни на граничната линия са поставени руски и османски патрули. На 27-ми януари русите влизат в Омуртаг. Русите са вече близко до Преслав.

Радостта е голяма, но близостта на разположения в Шумен голям османски гарнизон не позволява на хората да изразят радостта си. Страхувайки се от отмъщението на поробителя, те се крият в избени помещения и очакват всеки момент нападение, защото отвсякъде се носят страшни слухове за жестокостите на Сюлеймановата войска, на кърджалийските, арнаутските и черкезки банди. Българското население е принудено да бяга. Пътища и пътеки се напълнили с хора, добитък, коли. В горите намират загубени или захвърлени деца, които вървели, без да знаят накъде, голи, гладни, плачейки.

Преслав остава в ръцете на черкезите дошлите от Търговище, което е опожарено, а голяма част от населението му изклано, както и от близките села. Генерал-майор Зотов, вписмо от 29 януари1878 г., командващият 11-та пехотна дивизия пише до началник щаба на 3-ти армейски корпус полковник Карганов, превзел Търговище с 3 батальона, 3 оръдия и еднасотняказаци, следното:
„…А нашите разузнавачи,” пише генерал Ернрот, „ще се придвижат към Преслав, където по сведения е събрана голяма маса въоръжени хора и черкези. 11-та армия се съсредоточи в Омуртаг, генерал Столетов се занимава с Котел. На 31 януари, предполагам, ще настъпим към Преслав.” Планът за навлизането в Преслав е отразен в редица документи. Командващият Българското опълчение генерал-майор Столетов, с чийто отряд генерал Ернрот е в постоянна връзка, в рапорти от 20-ти януари и 1-ви февруари донася до главнокомандващия:

„ На 1-ви се предвижда движение на 11-та дивизия в две колони към линията Преслав – Върбица”. Втори доклад на Столетов осведомява по-обстойно за евентуалнотопридвижване, като посочва, че от Търговище ще настъпят 5 батальона, 2 сотни казаци и 6 оръдия към Преслав. В полева записка от 2-ри февруари/, командващият 4-ти армейски корпус нарежда на командира на 42-ри Якутски полк да влезе във връзка с Преслав: „Утре на 2-ри генерал Салов със Салентинския и Охотски полк ще завземат Преслав” Отрядът на полковник Карганов достига и освобождава Преслав.

Но в предните дни до него стигат само разезди, т. е. отделни разузнавателни групи конници. Димитър Вълчев Драгоев предава спомена на баба си, най голямата дъщеря на столетника Вълко Караиванов, доживяла дълбока старост.

Тя починала на 98 години и е била родена около 1858-1860 г. Почетният гражданин на Преслав, Геро Геров е записал разказа на майка си Велика Добрева, съпруга на опълченеца Геро Добрев – той гласи:

„ Те, руснаците горките, дойдоха в един студ, да не ти е работа. Чувам, чичо Димитър на двора да вика брат си Радуш. „ Танас гелди – яс гелди.( Танасовден дойде, пролетта дойде) Ама не пролет, а сняг и студ донесе Танас! „Бре, Радушке, какво се трупат при конака насреща?”
– пита Дядо Димитър. Излизам и аз. Чувам да се говори, че заптиетата са офейкали, защото идели руснаците. Не помня, дали същия ден или на другия, мегданът при нас по обяд се напълни с руснаци на коне.
Измръзнали горките. Реката беше замръзнала. Те разчупваха леда да поят конете си, а мъжете изнасяха ечемик в кринчета да ги нахранят. От Обрешко Велчев Каравасилев , роден през 1885 г., е предадено: „Майка много е разказвала, как са бягали от Върбица в Преслав – турци и българи заедно – кервани, кервани…Пълни били дворовете с коля, домовете с добитък, а прустове и сайванти – с хора. Струпвали се по 10-15 семейства в къща и оставали по 10-20 дни. Приемали ги преславци.

Били много гостоприемни.
Търпели притесненията, теглили кахърите и мъките им заедно със своите. Майкини били у дядови Кальови. Като се разнесло, че руснаците идат, във всички дворове започнали да колят добитък, да палят огньове в пещи, да пекат курбани, да готвят, да изнасят вино с бъчвите. Голяма радост била”

Автор: Мирослав Сланев

Вижте още от:patrioti.net