На 3 септември 1901 г. четници на Яне Сандански и Христо Чернопеев отвличат протестантската мисионерка мис Елън Стоун и бременната Катерина Цилка за откуп от 100 000 щатски долара.
Елън Стоун е родена в Роксбъри, САЩ, на 24 юли 1846 година. Тя пристига в България през 1878 година, за да работи в американското девическо училище в Самоков. По-късно се премества в Пловдив, за да преподава хигиена, четене и протестантство на жените по домовете. През 1898 година тя е изпратена в Солун от Американския съвет за чуждестранни мисии на евангелистко мисионерство сред жените.
През лятото на 1901 година мис Стоун отива в Банско, за да ръководи кратък курс за обучение на български учителки за първоначалните протестантски училища и за жените от Библейското дружество заедно с помощничката си, българката Катерина Цилка.
По това време един от основните проблеми пред ВМОРО е липсата на средства за въоръжаване. Ето защо Гоце Делчев прави два неуспешни опита за отвличане на богати турци и гърци. По-късно е разработен план за отвличане на сина на Иван Евстатиев Гешов, Никола, който също пропада.
Финансовата криза е основният обсъждан проблем на срещата на ръководството на ВМОРО в Кюстендил през лятото на 1901 година, на която присъстват Делчев, Сандански и Чернопеев. На тази среща Делчев заявява, че дребните грабежи само накърняват репутацията на организацията и не спомагат за разрешаване на финансовия проблем. Сандански предлага отвличането на княз Фердинанд I при неговото посещение на Рилския манастир, но на този радикален план се противопоставя Делчев, който смята, че отвличането трябва да стане на османска територия. Делчев също така предлага вместо това войводите да проведат акции по събиране на пари в границите на България. По този начин изниква дилема пред ръководството и войводите, тъй като именно помощта от България бива неприемлива, дребните грабежи са нежелателни, а големите акции са опасни за организацията и за освободителното дело, но все пак положението с финансите налага спешни действия.
Чернопеев и Сандански обсъждат отвличането на богат турчин край Симитли, но планът се проваля. В 1901 година, около Петровден Яне Сандански, Христо Чернопеев и Сава Михайлов подготвят план за отвличането на Сюлейман бег, син на един горноджумайски паша, но поради болест на Сюлейман бег и тази акция се проваля. Тогава Сандански се насочва към идеята за отвличане на протестантски мисионер от Банско, като първата набелязана цел е главата на мисията В Солун – доктор Джон Хаус.
Яне Сандански, Христо Чернопеев и Кръстьо Асенов не очакват акцията да се усложни и продължителността ѝ от 6 месеца ги изненадва. Главен проблем се явява пазенето на заложниците на безопасно място, което е задължение на Сандански. Акцията бива заплашена от османските потери в Пирин, а освен това и действията на българските сили в пограничните области, поради което престоят на българска територия става невъзможен. Заради всички тези опасности похитителите трябва да се движат постоянно, но това става много трудно заради отвлечените жени – мис Стоун е на 55 години, а Катерина Цилка е бременна в петия месец по време на отвличането.
Яне Сандански решава да потърсят убежище, където Цилка да може да роди. По пътя обаче тя получава предродилни болки и четата се установява в Сърбиново. За помощ в раждането Сандански вика две баби. На 22 декември Цилка ражда момиченце, което е кръстено Елена (на мис Елън Стоун). Междувременно в Сърбиново идва турски аскер, което принуждава четата да напусне селото на третия ден след раждането. Тъй като Цилка не е в състояние да ходи или язди, пътува в специално направен сандък, дърпан от кон.
След продължителни преговори в София и Самоков откупът – 14 000 златни турски лири, се получава на 18 януари 1902 година в Банско. Пленените жени са освободени на 2 февруари.
Акцията допринася за популяризирането на ВМОРО далеч извън пределите на Османската империя, за което спомага и самата мис Стоун със своите беседи в Съединените щати, където тя се завръща след освобождаването си.
Елън Стоун умира на 13 декември 1927 година в Челси, САЩ.
Източник: fakti.bg
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
