На 17 юли 1393 г. след тримесечна обсада турците превземат българската столица Търновград.
С нейното падане Търновското царство фактически престава да съществува, а от него остават свободни само няколко крепости по Дунав, най-важна от които е Никопол.
През последните 15 години цар Иван Шишман на два пъти се кълне на султан Мурад, че ще му е верен васал, но при първия удобен случай се отмята.
При похода на турците в Добруджа през 1388 г. цар Шишман изоставя Търново и бяга в силната крепост Никопол. През пролетта на 1393 г. новият султан Баязид събира войските си от Мала Азия и през Хелеспонт (Дарданелите) се съединява анадолският корпус със западната армия, като вероятно последната е включвала и силите на някои християнски васали, предимно от Македония.
В Търново не остават видни военоначалници, а ръководството на отбраната е поето от Патриарх Евтимий. Столицата е обсадена от всички страни. Населението съпротивлява храбро и отчаяно, но накрая след тримесечна обсада градът е завладян. Съществуват многобройни взаимно изключващи се версии за разигралите се събития около превземането на Търново.
Според водещата версия след тримесечната обсада Патриарх Евтимий пред опасността да избухне епидемия или гладни бунтове сред населението договорил предаването на града при добри условия, но османците не спазили обещанията си. Според преданията много от търновските търговци и боляри, с цел да запазят общественото си положение, преминават към исляма.
Останалите оцелели по-видни търновски граждани са изпратени в Мала Азия на заточение и там техните следи се губят. Според Цамблак Патриарх Евтимий е осъден на смърт, но е спасен в последната минута от чудо.
Легендата разказва, че когато палачът вдигнал ятагана си, за да отсече патриаршеската глава, ръката му се вкаменила. Уплашени от случилото се, османците решили да заточат духовника, вместо да го убиват.
Евтимий е заточен в Бачковския манастир, където умира, след което е канонизиран за български светец. Очевидци свидетелстват за „пълно опустошение на града“.
Патриаршеската църква „Възнесение Христово“ е превърната в джамия, а останалите църкви на Трапезица са изгорени и сринати до основи. Същата съдба сполетява и царските дворци на Царевец. Най-известната търновска църква „Свети четиридесет мъченици“, построена от цар Иван Асен II, е обърната в храм на новата вяра. Твърдината Царевец получава турското название Хисар.
Учениците на Евтимий се разпиляват и запътват по съседните все още свободни земи. През Дунав много от тях преминават във Влашко и Молдавия, а оттам в руските земи, където продължават книжовната си и просветителска дейност на среднобългарски език, проповядвайки и разпространявайки божието слово по тези земи на църковнославянски.
Падането на Търново и заточението на Патриарх Евтимий бележат края на средновековната българска държавност и самостоятелна култура.
Източник: Марица
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
Comments are closed.