„Който ми каже дека не съм македонец ке му го скинам езикот, който ми каже дека не съм българин ке му секам главата“ – Тодор Александров
Двайсетте години на миналия век са драматични за българите от цяла Македония. След войните бежанските вълни вече са преминали. Откъснати са живи късове от снагата на България.
Където сърби и гърци извършват буквално геноцид върху всичко българско. ВМРО начело с Тодор Александров като единствен останал защитник на българския интерес е прицел на сръбско, гръцко и съветското разузнавания. “Рожбата”, която се пръкна, акуширана от Коминтерна във Виена на 6 май 1924 година е т.н. Майски манифест.
Тодор Александров е коронованият водач на ВМРО, с всепризнат авторитет всред българите в Македония. По това време той също е във Виена, заедно с други трима представители на организацията: Петър Чаулев, Димитър Влахов и ген. Протогеров. Преговорите, които се водят с представители на Коминтерна и представител на Македонска федеративна организация, която е нещо като лява фракция във ВМРО формално напредват. Дал съгласието си за обединяване на македонците срещу сръбска и гръцката инвазия, Тодор Александров упълномощава другите да подпишат от негово име манифеста и заминава за Лондон за други важни срещи.
Договореното обаче не се изпълнява и името на лидера на ВМРО се появява под документ, който предава интересите на българите в Македония. В който документ Коминтернът прави първият си сериозен опит да инженерства на Балканите. Оттогава влизат в обръщение понятията “Македонска нация” и “Балканска федерация от нации”.
Връщайки се в България след 2 месеца Тодор Александров научава за манипулацията с неговото име и оттегля своят подпис от Майския манифест. С което подписва смъртната си присъда, издадена от другата част на ВМРО, която вече е контролирана от БКП и Коминтерна. Другият член от ЦК на ВМРО, оттеглил също подписът си е ген.Александър Протогеров. Но той така и не застава категорично в подкрепа на Тодор Александров. Напротив!
На 31 август 1924 година, на път за Серския конгрес, на който конгрес е трябвало да се анализират причините за разрива в организацията, при с. Сугарево над Роженския манастир е убит Тодор Александров. Организатори на заговора са Алеко Василев или известен като Алеко паша и Георги Атанасов, а физически убийци са Щерю Влахов и Динчо Вретенаров. Генерал Протогеров също върви в групата, обаче не е цел и остава невредим. Което на по-късен етап доказва неговата съпричастност към заговора.
На погребението на Тодора, на 4 септември Иван Михайлов, Михаил Монев, Панчо Михайлов обменят мисли с ген.Александър Протогеров, Алеко паша и Георги Атанасов за бъдещето на ВМРО и Освободителната борба. Уговарят се да се срещнат на 12 септември в Горна Джумая, днешен Благоевград и на “Организационен съд” да изобличат заговорниците и убийците на Тодора.
Само за няколко дни Ванче Михайлов анализира фактите около заговора, уверява се във виновността на Алеко паша, генерал Протогеров и Георги Атанасов. Ванче заедно с Кирил Дрангов (син на полковник Борис Дрангов),Кирил Пърличев, Панчо Михайлов, Михаил Монев, Аргир Манасиев, Иван Караджов произнасят и организират изпълнение присъдата над заговорниците.
Организационният съд остава в историята като:
ГОРНОДЖУМАЙСКИТЕ СЪБИТИЯ
Какво се случва през тези няколко дни?
Късно вечерта в петък, 11 срещу 12 септември Георги Баждаров приема в софийския си дом тайни гости – Ванче Михайлов и Перо Шанданов. Любезният домакин бързо схваща каква е целта на среднощното посещение и решително се противопоставя при наказаниета на “Алековци” да се посегне и на генерал Протогеров. С удар по масата Баждаров твърдо заявява:
“Мене ще слушате сега в това междуцарствие, па после правете каквото искате.НЯМА НУЖДА ДА СЕ УБИВА ПРОТОГЕРОВА. ПРЕЗ ЖИВИЯТ МУ ТРУП ЩЕ МИНЕМ, ЗА ДА НАКАЖЕМ УБИЙЦИТЕ”
За Иван Михайлов тази акция е не само отмъстителен акт, но и важно средство за спасяване на национално-освободителното дело в Македония от намесата на чужди антибългарски централи. Куршумите на възмездието временно отминават именития български генерал. В наказателната разправа е посветен освен Ванче Михайлов още Перо Шанданов. В същото време 40 от верните хора на Ванче, натоварени в камиони и маскирани като работници с лопати потеглят за Горна Джумая. Под ръководството на бившия пунктов началник на ВМРО в Горна Джумая, Иван Караджов, е подготвена друга специална наказателна група, коята блокира съседните на мястото на срещата улици, за да не избягат “Алековците”.
Ударът е нанесен късно вечерта на 12 септември. Кървавата драма се разиграва в центъра на Горна Джумая, в хотел “Париж”, част от къщата на Панайот Райнов. Вместо Ванче Михайлов в стаята влизат наказателната група, водена от Кирил Дрангов. Той им казва че Михайлов е болен. Само че и тройката има свои шпиони. Сутринта са видели Скромнио (Ванче) да си купува вестници в София.
– Ние няма да оставим едно момче да ни разиграва! – крещи Алеко паша.
Това са последните му думи. Кирил Дрангов вади пистолета си и го убива. Започва престрелка, в която падат подполковник Георги Атанасов и още 20 Алекови хора. В хотела след пукотевицата са намерени 137 гилзи. Пощаден е само ген. Протогеров като единствен останал член на ЦК. В настъпилата суматоха, димящите револвери на Гюрков и Дрангов са насочени към Протогеров:
„КАЗВАЙ КОЙ УБИ ТОДОРА?” е смразяващият въпрос, отправен към него.
В следващите дни последва разправа и с други съпричастни с убийството на Александров и Майския манифест.
Едва на 13-ия ден от кончината на Тодор Александров е огласена неговата смърт със специално комюнике и е узаконено началото на мълниеносната съдебно-наказателна репресия над всички заговорници.
На 15 септември лично Протогеров отнема представителните пълномощия на Петър Чаулев и Димитър Влахов, обвинени като действащи лица във “виенската игра не на преговори, а на сметки и хитрувания”. Целта на което е била да превърне ВМРО в “сляпо оръдие на Москва.”
На другия ден, на траурното възспоменание пред софийския храм “Св.Неделя”, Ванче Михайлов съобщава, че са ликвидирани в с. Припечене/днес с.Генерал Тодоров/, Петричко Щерьо Влахов и Динчо Вретенаров, физическите убийци на Тодор Александров. Отказвайки да се предадат те загиват в запалената къща, където са се крили. Четата на Малин Постоларски изпълнява смъртното наказание.
Друг предател на каузата на ВМРО, Тодор Паница, е наказан във Виена, в Бургтеатър от Менче Кърничева. Краят на наказателните акции към съпричастните към убийството на Тодор Александров приключва на 7 юли 1928 година, когато в центъра на София е разтрелян генерал Александър Протогеров.
Саморазправата и братоубийствата във ВМРО по това време са предизвикани по-скоро отвън, в желанието на Москва, Белград и Атина да подчинят мощната ВМРО на своята антибългарска доктрина.
Източник: toppresa.bg
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
