В хода на Руско-турската война от 1877-1878 г. името на град Плевен буди възхищение с отдадеността на хилядите български, руски и румънски воини, оставили живота си, далеч от дом и родина.
5-месечните бойни действия за овладяването на града са едни от най-значимите и най-кръвопролитните в хода на сблъсъка между двете империи. Плевенските сражения имат своята кулминация на 11 и 12 септември 1877 г. в рамките на третия, най-ожесточен щурм за освобождението на града.
Боевете започват след проведена интензивна четиридневна артилерийска подготовка на съюзническите руско-румънски войски при изключително неблагоприятни климатични условия – проливен дъжд, гъста мъгла и дълбока кал.
Съюзническите войски се впускат в битката, уверени в своята победа. Руското командване дори посвещава Третия щурм на именния ден на руския император Александър ІІ – деня на Свети Александър Невски, патрон на императора. Съотношението на силите е било 84-хилядна съюзническа армия срещу 35-хилядна турска армия, а бойните действия се водели в три участъка – източен, централен и южен.
На изток, при с. Гривица, след три самостоятелни атаки, румънските войски, подкрепяни от 2 руски полка, овладяват един от най-силните опорни пунктове на противника. В боевете румънската армия дава много жертви – 3 хиляди войници, а укреплението, напоено от тяхната кръв, започва да бъде наричано „Кървавия редут“.
На централния участък, при село Радишево, частите на четвърти корпус атакуват най-силното турско укрепление в района, отлично приспособено към местността Омар бей табия. Съюзническите войници показват воля и устрем за победа, но класата на турската армия дава резултат и настъплението е неуспешно. В този участък убитите и ранинените са над 4 500 руски войници и офицери.
Най-запомнящите се, но и най-кръвопролитните, са сраженията на територията на третия, южен участък при Зелените възвишения, където руският генерал Михаил Дмитриевич Скобелев и 13 000-ният отряд под неговото командване, имат за задача да атакуват южните турски укрепления – редутите „Исса ага” и „Кованлък”.
За да осигури успешен изход на боя, още сутринта на 11 септември генерал Скобелев превзема третия гребен на плевенските възвишения. След обед с развети знамена, музика и барабани започва атаката. Началото е силно, а настъплението добро. В края на деня генералът сам повежда напред в атака своята армия. След кратък ръкопашен бой е превзет редут „Кованлък”, а час по-късно и редут „Исса ага”. Застрашено е сърцето на турската отбрана, турската армия – пробита, а до Плевен и победата остава само една крачка. Сили обаче не достигат на Скобелевата армия. Не получил подкрепа, след 30-часов неравен бой, той отстъпва по заповед на командването.
Жертвите са 6 500 войници и офицери, а в народната памет бойното поле остава с името „Мъртва долина“.
Третият щурм за превземането на Плевен не успява да постигне желания резултат и завършва неуспешно, но най-вече с много жертви – на трите бойни участъка са убити и ранени над 13 000 руски и 3 000 румънски воини.
Източник: inews.bg
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
