Един специфичен занаят за Казанлъшкия край е бил яхнаджийството.
Наименованието на този занаят е турско и означава маслодобиване, а самите работилници се наричали яхни. Началото на този занаят намираме в близкото до Казанлък село Енина.
Предприемчивите енинци, още в ранните години на робството, наред с тепавиците и водениците построили край селската река яхнаджийски работилнициза производство на масло от орехови ядки.
Добиваното в Гърция и Мала Азия маслинено масло (захтин) и внасяно в нашите земи било много скъпо. Затова то се използвало от най-богатите за храна, а оъ широките народни маси почти само като лекарство. В Енина, както и в останалите села в Казанлъшко пък и в самия Казанлък, за храна и за осветление се употребявало изключително ореховото масло, наричано шарлан или шарлаган.
Първоначално масло се добивало ръчно в дома на всеки стопанин. Ядките се изчиствали, изпичали се в домашната пещ и се изстисквали между две дъски заловени в единия край, а в другия край притискани с ръце.
Това бил много труден и непроизводителен начин за добив на орехово масло, но все пак задоволявал нуждите на отделните семейства, от мазнини. По-късно домашният занаят получава промишлени значение с въвеждането на известна техника в построените за целта яхни. В тези работилници имало специални фурни за печене на ядките, два мелнични камъка, подобни на воденичните и ръчни дървесни преси.
Най-старите енински яхни били пръснати из селото и техните мелнични камъни се движели от коне, затова се наричали конски яхни. По-късно яхните били прехвърлени към реката, за да се използва водата като двигателна сила за мелене на ядките.
Така например енинският поп Иван Минков, баща на Онуфрий Хилендарски (известен възрожденски книжовник) още в Кърджалийско време имал в къщата си яхна, движена от кон, която после преместил в Казанлък. Еню Поптенев също имал яхна в Енина и през 1852 год. се изселил в Казанлък, където построил нова яхна. Той бил известен под името Яхаджи Еню.
Конски яхни в село Енина имали следните фамилии: Пюскюлевци, Демирчевци, Раевци, Дундовци, Абрашевци, Теню Михайлов и Тодор Марков. Първата яхна на вода на селската река била построена от поп Койчо Ватов.
През 1928 г. предприемчивият шипченец Тотю Безлов, заменил коня в своята яхна с дизелов мотор, който задвижвал не само мелничните камъни, но и пресата. Това нововъведение допринесло за по-лесното и пълноценно извличане на маслото от ореховите ядки.
В заключение може да се каже, че яхнаджийството като занаят и търговия с орехово масло , са допринесли за развитието на икономиката на село Енина и целия Казанлъшки край, като част от цялостното икономическо развитие на страната и пазарите, както преди Освобождението, така и по време на капитализма.
Източник: referati.org
Вижте повече на Patrioti Net
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
