Юлия Вревская, ангелът на милосърдието, оставила сърцето си завинаги в България

В българския град Бяла остават костите на една изключителна руска жена – баронеса Юлия Вревская. Родена да бъде муза на художници, музиканти, „царица“ на балове и приеми, тя избира пътя на човешкия дълг.

Какво знаем за нея?

Всичките и лични вещи и документи са били изгорени след смъртта й. Останали са писмата й до Тургенев, спомените на хората, които са я обичали и боготворели, стихотворения на поети като Виктор Юго и Полонски.

Юлия Петровна, по баща Верпаховска, е дъщеря на известен руски генерал. Родена е през 1841 г. Твърде млада, шестнадесетгодишна, се омъжва в Кавказ за генерал Иполит Александрович Вревски, 44-годишен, един от най-образованите, най-умните и храбри мъже на Русия.

loading...

Няколко седмици след сватбата им, тежко ранен в сражение, генерал Вревски умира от раните си.

Овдовялата млада баронеса отива в Петербург при близките си. За кратко време фокусира вниманието на висшето общество. Образована и интелигентна, тя се интересува живо от културния и политическия живот в Европа.

Силно впечатлена от романа на Тургенев „В навечерието“, започва да следи освободителните борби на българите. Страдалческата съдба на измъчения наш народ я трогва и подтиква към непоколебимо решение да постъпи в Дунавската освободителна армия като медицинска сестра.

Отначало тя работи в 45-а военновременна болница в гр. Яш, Румъния. На 8 октомври 1877 г. идва в България, в Бяла. Тук служи в 48 военновременна болница, където 5 сестри се грижат за 400 ранени войници. Вревская присъства при тежки операции, превързва и храни ранени войници, пере замърсените им дрехи…

Наричали са я „Ангелът на милосърдието“.

Крехка и нежна, Юлия Вревская се заразява от тиф и след двуседмично страдание затваря очи на 5 февруари 1878 г. Погребана е в стария черковен двор, но през 1907 г. костите й са преместени в двора на музей „Освободителна война“, където се намират и до днес.

Източник: desant.net



Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.


Ако Ви харесва това, което правим, може да ни подкрепите:

Благодарим Ви и пазете завета на предците ни!