В Шипченския проход на Стара планина се разиграли едни от най-драматичните сражения през Руско-турската освободителна война (1877-1878).
След края на войната граф Игнатиев и майката на генерал Скобелев – Олга Скобелева, създали инициативен комитет за построяване на манастир в памет на загиналите.
Строежът започнал през 1885 г. по проект на проф. Томишко и под ръководството на проф. Померанцев. Мястото за строежа било подарено от жителите на с.Шипка.
Комплексът бил завършен през 1902 г. В чест на 25-годишнината от Шипченската епопея манастирът бил осветен и Светият синод решил да го повери на руската църква. През 1967 г. манастирът бил обявен за храм-паметник , а по-късно за част от архитектурно-историческия резерват „Шипка-Бузлуджа“.
Манастирският комплекс включва църква, монашески корпус, поклонническа сграда, приют и Духовна семинария. Църквата била изписвана на два пъти – през 1902 г. и през 1957-1959 г. Освен традиционни библейски сюжети има сцени от историята на България и Русия, руски и български светци.
Върху вътрешните стени и във външната галерия на църквата са поставени 34 мраморни плочи с имената на 8491 офицери, войници и опълченци, загинали по време на боевете за Шипка. В криптата са мраморните саркофази с костите на загиналите.
Иконостасът на църквата бил изработен в Украйна по проект на арх.Померанцев, а иконите били подарени от монасите от руския манастир „Св.Пантелеймон“ в Атон.
До църквата е долепена камбанария, висока 53.35 м. В нея има 17 камбани. Най-голямата е над 11 тона и е подарък от руския император Николай II. Останалите камбани са отлети от 30-те тона оръдейни гилзи, събрани от мястото на битката.
Църквата „Рожество Христово“ е построена в традициите на руските храмове от 17в. с позлатени куполи с форма на луковица и богата мозаечна украса по вътрешните стени.
През 2003 г. Шипченският манастир е ремонтиран и обновен. От 27 декември 2004 г. е предаден под управлението на Българската православна църква.
Източник: nasamnatam.com
Вижте още от Patrioti Net
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
.){kind=link}