Чипровското въстание избухнало през 1688 г. в градеца под Чипровската трудното проходима, почти недостъпна планина, известен по онова време с оловните и сребърните си рудници и с производството на килими, е удавена в кръв героична съпротива срещу турската тирания, за освобождаване на българския народ от оковите на вековното робство.
Поводът бил поражението на турците при Виена, нанесено от войските на съюзените католически държави Полша, Австрия и Венеция и превземането на Белград от австрийската армия. Това насърчило католиците от Чипровец и съседните села Копиловци, Железна и Клисура, които се обединили и развели байрака на бунта. В борбата се включила и една новосъздадена конница. Бунтът обхванал и редица околии от Видинско, Пиротско и Нишко.
Начело на борбата застанал Георги Пеячевич, към чиито бунтовници се присъединила четата на Богдан Маринов. Пеячевич успял да сплоти усилията на и на други придошли българи. Народните сили се насочили към равнината, където в местността Жеравица, западно от Кутловица, днешния Михайловград, бил изграден боен лагер.
Макар и слабо въоръжени, въстаниците проявили героизъм в стълкновенията с еничарския корпус, който, след неуспешната битка при Виена, връщайки се, навлязъл в Чипровец и околните села и ги подложил на жестока сеч, разорение и пепелища.
Проливала се кръв. Обгърнати от пушека на ужаса, горели къщи. Пищели деца. Съсухрени старици със сълзи на очи вдигали ръце към небето и кълнели.
Голяма част от комитите и населението била избита. Другите, които по чудо останали живи, немощни мъже и жени, търсели спасение в дълбоките гори на Балкана.
В летописите за Чипровското въстание четем:
„Като пристигнали при четирите католишки села – Чипровец, Копиловци, Железна и Клисура, турците излели цялата си ярост върху беззащитните и поразени от уплаха българи и с нечувана жестокост избили повечето от възпрепятстваните да избягат, а други отвели в робство. Те разорили тия селища, заедно с църквите и манастирите им. В няколкократни нахлувания и оплячкосвания отнесли, разрушили и унищожили онези ценности, които били останали. Така в ненадейно настъпилата бъркотия могло да се види бедствието, да се видят майки, загрижени не за скъпи одежди, злато и сребро, но за своите чеда – да ги измъкнат от ноктите на турците, за да не стават жертва на меча. могло да се види как мъже ридаят не за къща, нива, лозя и други владения, но за загубена скъпа съпруга или любима годеница; как други хукват по горите, а други се скитат по нивите. Достатъчно е да се каже, че от почти 500 чипровски рода, от почти толкова копиловски рода, от 300 рода в Железна и 80 клисурски рода, една трета част се спасила чрез бягство, а от всички духовници, чийто брой, ако и да не е отбелязан, но се предполага, че те са били най-малко 50 или 60, а се спасили само 14. Всички други монаси и свещеници претърпели робство, по-горчиво от самата смърт.“
Борбата за свобода била скъпо заплатена. Османският аскер нанесъл смъртоносен удар на въстанието.
Турците използвали и помощта на унгарския феодал Тьоколи. Той разбил лагера при Жеравица, избил няколко хиляди българи, а след това насочил ударите си срещу Чипровец. Защитниците му отблъснали геройския първия пристъп на поробителите, ала съпротивата им била сломена от прииждащите вражески сили. Градецът бил опожарен и разграбен. Малцина намерили спасение в хайдушките дебри на Стара планина и Влашко.
Зверствата на анадолците нямали край, но духът на Чипровец останал все така борчески.
През следващата 1869 г. избухнали нови въстания в Североизточна България (Разградско, Провадийско). Хайдушкото движение се разраснало. Много дружини начело с прославения Страхил нанасяли поражения на турските потери.
Скоро въстанали и българите в Македония (известното Карпошово въстание). Легендарният Карпош освободил с четата си Скопие и много други селища. Той дори бил провъзгласен за крал. Но и това въстание било потушено с кръв и жестокости.
Александър МИХАЙЛОВ
Източник: tretavazrast.com
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
