Църквата „Св. Архангели Михаил и Гавраил“ в село Арбанаси

Църквата „Св. Архангели Михаил и Гавраил“ се намира в южния край на село Арбанаси. Най-старата част от църквата е изградена през XVII в. Последните археологически проучвания доказват, че тя е построена върху основите на по-ранна църква от XIII-XIV в.

Има сведения, че от средата на XVIII и през XIX в. църквата е била манастирска.

За да стигне до наши дни храмът е претърпял няколкократни преизграждания. Първоначалната църква е имала еднокорабен триконхален удължен наос, удължен правоъгълен притвор, разположен на запад от наоса, и нартика, обхващаща цялата северна страна на църквата. По-късно източната част от нартиката е била преградена, така че е образуван самостоятелен параклис.

В днешния си завършен вид църквата „Св. Архангели Михаил и Гавраил“ има сложна архитектурно-композиционната схема. Същинската църква се състои от олтар, наос и притвор, ситуирани последователно по надлъжната ос, а от северната страна е разположен параклисът „Св. Параскева“ и обширно преддверие, като всичко това е покрито под двускатен покрив. В общия си вид църквата представлява издължена по оста изток-запад масивна каменна постройка с размерите и са 28,60 х 10,40 м. Входът е към вътрешността на храма е от запад.

Наосът на същинската църква е еднопространствен, на южната и северната му страна са оформени дълбоки певници. Най-съществен пространствен елемент е слепият купол, разположен на пресечницата между надлъжната и напречната ос на наоса. Куполът, стъпил върху четири полукръгли арки, е скрит под покрива. Притворът, параклисът “Св. Параскева” и преддверието са покрити с полуцилиндрични масивни сводове, укрепени с аркови пояси. Църквата е с масивен градеж от ломени и обработени камъни споени с хоросан, използвани са и тухли.
Фасадната украса на храма е раздвижена от плитки псевдоконструктивни ниши и засводени в горната си част прозорци. Най-пластична е източната стена, където са оформени две петстенни апсиди.

Цялата вътрешност на църквата е покрита със стенописи, които са изпълнени на два етапа. Зографията в наоса е изпълнена в края на XVII в. В апсидната конха е представено изображение на Богородица Платитера с два архангела. В източната част на свода са изписани Йоан Кръстител и Христос Емануил, а в западната – Архангел Михаил и Христос Вседържател. Центърът на широкия купол е зает от композицията “Новозаветна Троица”. Под нея е зографисан кръгов фриз с “Дейсис” сред групи на небесните войнства, представящи Небесната литургия. В пандантивите на купола са изписани фигурите на четиримата евангелисти – св. Йоан, св. Лука, св. Марко и св. Матей.
В горния регистър на наоса са зографисани циклите Великите празници и Страстите Христови. Особенно впечатляващи с внушенията които носят са сцените: “Благовещение”, “Кръщение Христово”, “Разпятие Христово”, “Предателството на Юда” и “Съдът на Пилат”. Регистърът под тях е зает с фризове от медалиони, в които са представени бюстови изображения на многобройни християнски светци. В люнетите на двете конхи са изписани две пространни сцени – “Съшествие в ада” (от юг) и “Рождество Христово” (от север). Особен чар на втората сцена придават включените в нея фолклорни мотиви. В най-ниския регистър по южната и северната стени са изобразени прави фигури на светци-войни и светци-лечители – св. Георги, св. Прокопий, св. Артемий, св. Меркурий убиващ тиранина-цар, св. Пантелеймон и др. Всяка една от фигурите е поместена под рисувана арка, стъпваща върху изящно профилирани колони. Сред стенописите разположени в този регистър, с експресивността си се откроява сцената “Пророк Илия в пещерата, хранен от гарвана”. Тя се намира източно от южната конха.
В горната част на западната стена на наоса е изписана сцената “Успение Богородично”, а в долния регистър са изображенията на св. Христофор с младенеца Христос и св. Константин и св. Елена. Пространството над входната врата е заето от патроните на храма архангел Михаил и архангел Гавраил, които държат в ръцете си модел на църква.

За времето на изпълнение на стенописите в притвора на църквата свидетелства ктиторски надпис разположен над входната врата. Той гласи: “Този божествен и всепочитан притвор на светия манастир на архангелите Михаил и Гавраил се изписа и украси с иждивението и средствата на почтенейшия господин хаджи Никос Култукли и съпругата му Кириаки за техен помен в лето 1760, 11 август.” Особено оригинално е решението на източната стена на притвора. По своето пластично решение и стенописна украса тя имитира зидана олтарна преграда. Това внушение се подсилва от представените в ниши изображения на св. Николай архиепископ Мирликийски, Богородица с Младенеца, Исус Христос и св. Йоан Предтеча. Над тях са изписани “Събор на архангелите” и медалиони с образи на светци.

На свода от изток на запад са поместени изображения на св. Йоан Предтеча, Богородица Платитера, бог Саваот и Христос Емануил. От двете им страни са зографисани фризове от фигури на апостоли и пророци, всяка от които е поместена в арка с колони. В следващия регистър, който се разпростира по северната, западната и южна стени е представен пълния цикъл на Богородичния Акатист. Стиховете на песнопенията за Богородица са цитирани в композициите и въз основа на тях е разгъната епична повест за живота и.
Под сцените на Богородичния Акатист са изписани цели фигури на праведни жени, жени-мъченици, преподобни – св. Текла, св. Неделя, св. Теодора Солунска, св. Лукия, св. Параскева, св. Анна и др.
Знае се, че зографите оставили тази изящна живопис за поколенията, са майсторите Михаил от Солун и Георги от Букурещ.

Хубавият резбен иконостас в наоса на църквата „Св. Архангели Михаил и Гавраил“, който не отстъпва по майсторство в изработката на стенописите, е от 1813 г., но са използвани елементи и от по-стар иконостас. В Исторически музей – Велико Търново се съхраняват разпятие и венчилка от иконостасна венчилка, датирани към първата половина на XVII в.

Източник: svetimesta.com