Макар да е по-известен с военните си успехи, именно дипломатическите умения на Калоян правят възможно България да се справи с предизвикателствата, които Българското царство среща в началото на XIII век – признаване на владетелската титла и утвърждаване статута на църквата.
Изхождайки от историческата традиция, Калоян се стреми да получи царски титул и църковно признание от Изток. Това е и друг мотив за войната срещу Византия. Но сякаш като повторение на историята с покръстването на българите и създаването на независима българска църква, в тази сложна ситуация се намесва и една друга сила, от Запад – Римокатолическата църква в лицето на нейния духовен водач папа Инокентий III. През следващите години дипломатическата „игра“ между тези двама велики за времето си мъже ще се превърне в решаващ фактор за статута на българската корона и църква.
Лотарио Конти ди Сени (папа Инокентий III) е изключително интересна личност. Роден е в аристократичния род Конти, от който произхождат още цели девет папи. Син на Тразимунд, графът на Сени и Кларина. Семейната среда му позволява да получи достъп до отлично образование и да възпита у него непримиримост към „еретиците“ и милост към бедните. Завършва юридическо образование в Болоня и богословско в Париж. На Светия престол сяда на едва 37 години.
Съвременници го представят като човек, дълбоко загрижен за папската власт, за мощта на Ватикана и твърдо решен да подсигури господстващото положение на Рим. Това е резултат и от неговото избиране за папа. Процес, изпълнен с противоречия заради недоверието на кардиналите към един толкова млад кандидат за духовен глава на най-могъщата институция в Средновековна Европа. Той преодолява недоверието с особената си енергичност и способност да мотивира и вдъхновява. Работи неуморно за осигуряване на светската доминация на Църквата и се намесва във всички по-големи събития на своето време – от проблемите в Кралство Сицилия и бунта на благородниците срещу крал Джон в Англия до въпроса за титлата на българския владетел и Четвъртия кръстоносен поход. През неговия понтификат католическата експанзия е особено силна, водена от идеята му за създаване на световна папска теокрация. Този стремеж допълнително е стимулиран от слабостта на Византия.
Унията с Римската църква е безспорно голям външнополитически успех за българската държава. В преговорите цар Калоян се изправя срещу един от най-подготвените и могъщи папи в историята на Ватикана – Инокентий III.
През 1204 г. България и Римската църква сключват уния. Пратеникът на папата кардинал Лъв провъзгласява Калоян за крал на българи и власи, а архиепископ Василий – за примас на Българската църква. Православните канони се запазват. В писмата си до Инокентий III, Калоян обаче държи да се подписва като император, а първосвещеникът му е наричан патриарх на Българската църква. Така се прехвърля мост към славните традиции на Първото българско царство. Унията с Рим просъществува до 1235 г.
Чрез унията Калоян успява да подсигури мястото на България спрямо своите съседи в лицето на Унгария и Латинската империя. По този начин той недвусмислено доказва, че България е богата както на силни войни, така и на изкусни дипломати и че в преследването и защитата на българските интереси, той е готов на всякакви формули и конфигурации.
Източник: bulgarianhistory.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
