Напредването на османците в централните части на Балканския полуостров предизвиква сериозна тревога не само у цар Иван Шишман, но и у тъста му княз Лазар. Княз Лазар и наскоро коронованият босненски крал Твърдко I организират антиосманско съглашение и българският цар се присъединява към тях, но не успява да изпрати войски. През 1387 г. обединените християнски сили отбелязват победа срещу османците в битката при Плочник.
Християнските държави обаче не правят никакъв опит да се възползват от победата, като османското окопитване и реакция ги изпреварват.
През 1388 г. 30 000-на армия командвана от Али паша преминава през източната част на Стара планина и нанася своя удар дълбоко в северните части на днешна Северна България. Българите са напълно изненадани и нашествениците завладяват Овеч, Шумен, Мадара и други градове. Поради изненадващата кампания градовете и крепостите не могат да организират добра защита, но след първоначалния шок взимат предпазни мерки. Когато армията на Али паша обсажда Варна, защитниците твърдо се защитават и турците трябва да изоставят обсадата и да се насочат на север.
В Тутракан гражданите позволяват турците да настанят малък гарнизон, но впоследствие ги избиват и се приготвят за обсада. Али паша незабавно изгаря околните поля и скоро гладуващият град е принуден да се предаде.След този успех, османците напредват на запад към Никопол, който е една от най-силните крепости на Дунав. Защитата е организирана от Иван Шишман, който тогава е в града. Макар османците да имат около 30 000 души, те не успяват да го завземат и Али паша търси подкрепления от самия Мурад.
Според Садедин султанът сам дошъл до Никопол с огромна войска и с твърдото решение да завземе града на всяка цена. Изправяйки се срещу този враг, Иван Шишман е принуден да иска мир. Мурад се съгласява и българите запазват Никопол, но са принудени да отстъпят друга ключова българска крепост на Дунава – Силистра (Дръстър). Все пак, когато Али паша достига твърдината, българите отказват да предадат града доброволно. Мурад обсажда Никопол за втори път и тогава Иван Шишман се съгласява на османските условия, като турски гарнизон бива разположен в Силистра.
В резултат на похода турците завземат голяма част от територията на днешна Източна България, включително няколко ключови градове. Властта на Иван Шишман се ограничава до земите на запад от столицата Търново и няколко крепости по поречието на Дунава. На изток българите запазват Варна и столицата на Добруджанско деспотство Калиакра. Вероятно по това време Иван Срацимир става османски васал. През 1393 година османците провеждат успешна обсада на Търново и града минава в техни ръце, като съпротивата на Иван Шишман приключва със смъртта му в Никопол през 1395 година.
Източник: wikipedia.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
