Как минава 16 април 1925 г. за Негово величество Цар Борис III и защо не е присъствал на опелото по време на атентата в църквата „Св. Неделя” на 16 април 1925 г.? Това са въпроси, върху които са се упражнявали десетки журналисти, историци и други спекуланти.
Никола Куртоклиев, син на дворцовия маршал Никола Куртоклиев, обяви, че баща му е получил анонимно телефонно обаждане 20 мин. преди атентата. Непознат мъжки глас му казал:
„В момента ще бъде извършен атентат в църквата!”.
Куртоклиев излизал от двореца, за да отиде на опелото на ген. Коста Георгиев. Служител от телефонната централа го върнал, защото го търсят по телефона. Той взел обаждането като шега, но все пак поставил един старши стражар да чака пред задната врата царя и да му предаде, че ще бъде извършен атентат. След това тръгнал към църквата. Когато я наближил, видял как храмът се разтърсва от силна експлозия. Този любопитен разказ се нуждае от доста уточнения, които в крайна сметка
поставят неговата достоверност под сериозна въпросителна
Няма съмнение, че Куртоклиев е важна дворцова фигура. Служил е предано и на Фердинанд, и на Борис. По време на атентата е полковник, генерал става на 8 май 1935 г. Основното му задължение е да се грижи за финансите и бюджета на Двора. Бил е най-високоплатеният дворцов служител, а годишната му заплата е надхвърляла 100 000 лева.
Сега за обаждането по телефона – нито едно такова към двореца не може да остане анонимно, дори и ако лицето не се представи. Към 1925 г. телефонните съобщения в София и страната се осъществяват с ръчни централи МБ (местна батерия). В София са инсталирани 2826 телефонни поста, от тях 6-7 процента са домашни, останалите фирмени. Монетни апарати за обществено ползване няма – първият е открит на 10 януари 1934 г. на площад „Света Неделя” в София. Така всички разговори са минавали през телефонната централа, а дежурната телефонистка ръчно е осъществявала връзката между абонатите. Дворецът е имал собствена централа със седемчленен персонал. Всички разговори се приемали от телефонист, който ги предавал на дежурния адютант, по-нататък той е постъпвал по установения ред и по негова лична преценка. Немислимо е съобщение за атентат да не бъде предадено на дежурния офицер и той да го подцени, особено след като цар Борис току-що е преживял разбойническо нападение в Арабаконак. Воден е и журнал, където всеки разговор е отбелязван. Въпрос на броени часове е полицията да открие от кой телефон е говорено с двореца. Такъв разговор следствието не е документирало. Следващият важен момент е, че само клисарят Петър Задгорски и Никола Петров (Васко) са знаели кога фитилите са запалени, но те са нямали абсолютно никаква възможност да говорят по телефон. Освен това те са действали според ситуацията, чакали са църквата да се препълни с хора и да започне опелото.
Какво всъщност е станало?
Както винаги цар Борис не е обявил официално предварително програмата си за деня, нито е заявил участието си в погребението на ген. Коста Георгиев в „Св. Неделя”. Предния ден е посетил дома на покойния генерал и изказал съболезнования на семейството му. Сутринта на 16 април 1925 г. казва, че се чувства морално задължен да присъства на погребенията на близките му служители и приятели – по обяд на дворцовия ловец Петър Котев, а след това (в 16 часа) на Делчо Илчев, естественик, директор на Ентомологичната станция, загинали нелепо на 14 април 1925 г. при нападението в Арабаконак.
Към 10 часа сутринта Борис потегля за погребението на Котев в близкото до двореца Царска Бистрица село Бели Искър. Преди това нарежда да съобщят на свещеника да не започва церемонията, докато не пристигне. Царят като страстен ловец е прекарал стотици часове редом със старшия дворцов ловец. Честен, добросъвестен и отличен планинар, Котев е спечелил напълно доверието му. Борис винаги е разчитал на този нисък на ръст изпечен балканджия. В 12 часа царят пристига в селото. Сцената на погребението е сърцераздирателна. Борис безмълвен стиска устни и едва сдържа плача си. След полагане на ковчега в гроба обявява, че ще плати всички разходи по погребението, отпуска пенсия на вдовицата и поема издръжкатана двете й малолетни деца
След това царският автомобил потегля за София. Опелото на Делчо Илчев се извършва в жилището му, в Ентомологическата станция, която се намира в североизточния край на Зоологическата градина. Борис често е гостувал в уютния дом на естественика Илчев. Тук се запознава с Адриана Будевска и Сава Огнянов. Илчев се слави и като научен работник със сериозни постижения в борбата срещу паразитите по растенията, мимикрията на насекомите и живота на тропическото насекомо – богомолката. Съзнателно, избързвайки малко след 15 часа, влиза в дома на Илчев. С облекчение установява, че в салона се намират само неколцина близки на покойника. Изказва съболезнования на съпругата му и малката му дъщеря. Застава няколко минути мълчаливо пред ковчега, погалва студеното чело на приятеля си и напуска потъналия в мъка дом.
Колата на цар Борис потегля по булеварда край реката, след това наляво по бул. „Цар Освободител”, после край Народното събрание, край храма „Александър Невски” и по ул. „Московска” към двореца. Пред входа на двореца адютантът му го запитва дали ще ходи на погребението на ген. Георгиев. Царят, потънал в тъжни мисли, не му отговаря. Дежурният стражар отваря вратата и колата навлиза в двореца. Точно в този миг се чува взривът. Борис веднага се отправя към стаята на Павел Груев, където се събрала част от свитата му. Не след дълго пристигат военни, които го запознават с трагедията и какви мерки са вземали да открият извършителите. След като изслушва докладите, Борис дава своите бележки и придружен от сестрите си, заминава за двореца Врана.
Всички тези факти говорят, че цар Борис не е предупреден за атентата и че е прекарал деня, както му повелява зовът на сърцето
Има и още нещо много важно. Той вече видимо се дистанцира от правителството на Цанков, а присъствието му на погребението ще се приеме като знак на подкрепа. А това Борис не иска. Това е и най-вероятната причина да не присъства в „Света Неделя”.
Дело в киносалона
На 1 май 1925 г. в 10,55 часа Военнополевият съд в София започва разглеждане на делото по атентата. Съдебната зала е уредена в киносалона на ІV артилерийски полк на ул. „Регентска” (дн. бул. „Янко Сакъзов”). Като подсъдими са призовани Станке Димитров, Марко Фридман, Димитър Грънчаров, Николай Петрини, Христо Косовски, Петър Задгорски, Петър Абаджиев, Димитър Даскалов, Благой Камбуров и Георги Коев. Станкето е извън страната. Абаджиев и Грънчаров са в неизвестност, Петрини и Косовски вече са мъртви.
На 11 май 1925 г. в 18,10 часа присъда №196 е произнесена. От подсъдимите в залата на смърт чрез обесване на „публично място в центъра на околията” са осъдени трима конспиратори Фридман, Задгорски и Коев, като укривател на Минков. Осъдените са отведени в Софийския централен затвор, където ще изчакат следващия голям процес – Делото на укривателите, което започва на 18 май 1925 г. В него са осъдени Иван Перчемлиев, Адела Николова и Евгени Леже. Съпругата му Мария Леже получава доживотна присъда, синът им Жорж Мале година и половина затвор. Евгени Леже не увисва на въжето благодарение на енергичните усилия на френския посланик Жорж Пико. С доста дипломатически маневри Пико успява да огъне царя, който в крайна сметка дава разрешение Леже да бъде екстрадиран във Франция. Покрай Леже е помилвана и Адела Николова, която остава в затвора почти седем години.
Източник: politika.bg
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
