Как са създадени царските научни институти?
Страстта на Княз Фердинанд към природните науки датира още от младежките му години. При пристигането си в България през 1887, новият княз донася част своята колекция от животни и растения.
През 1889 г. княза излага публично част от своята колекция от живи и препарирани животни и това в началото на Естествено-историческия музей на Н.В. Първоначално музеят е настанен в двуетажната къща в съседство с Двореца, където някога е заседавало правителството на Константин Стоилов.
Постепенно колекцията се увеличила значително и през 30-те години е построена днешната, доста по-голяма и солидна сграда.
През годините на своето съществуване, музеят, както и другите царски научни институти се изграждат като научни учреждения на европейскo ниво, с уникални колекции, богата научна кореспонденция и публикации, някои от които и днес са меродавни в своята област.
Сред първите служители на институтите Фердинанд привлича чуждестранни учени, а в последствие тяхното място заемат българи, завършили в престижни европейски университети и първите випуски български природоизпитатели.
Царските научни институти са:
Царски естествено-исторически музей (осн. 1889)
Царска зоологическа градина (1889)
Царска ентомологическа станция (1905)
Царски ботанически градини /Варна, Евксиноград, Царска бистрица, Ситняково, Саръгьол (1890-1912)
Царска научна библиотека (1889)
Черноморска биологическа станция – Варна (1905)
Скопски природонаучен музей (1943) – основан в Скопие от Цар Борис III
Сред първите управители на институтите са:
Бернард Курциус – царски ловец, директор на зоологическата градина.
Лошо, Жул – французин, управител на Царските ботанически градини (1897-1908)
Йохан Келерер – директор на ботаническата градина.
Д-р Паул Леверкюн – дворцов лекар и уредник на музея
Д-р Х. Грецер – дворцов лекар и уредник на музея
Аларикус Делмард – директор на Царските ботанически градини (1922)
Проф. д-р Иван Буреш – уредник на музея, по-късно директор на всички царски научни институти.
Източник: edinzavet.wordpress.com
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.