На 6 октомври 1014 г. Самуил умира от разрив на сърцето при гледката на ослепените му войници. На 15 октомври за цар е провъзгласен синът му Гаврил Радомир. По време на лов той е убит от братовчед си Иван Владислав, който се възкачва на престола. Битката с византийците за запазване на българската държава продължава до 1018 г.
След смъртта на Иван Владислав жена му – царица Мария, се предава на ромейския император Василий II и без битка го пуска да влезе в Охрид. За да сломи напълно българската съпротива, Василий II организира от оцелелите български войници конно-пехотен отряд, който има намерение да изпрати в Мала Азия, за да охранява границата на империята с Арабския халифат. Събират се 8500 души, начело на които Василий поставя военачалника Иваница – син на знатна ромейка, омъжена за брата на Ивац, един от последните защитници на българщината, като награда, че се е съгласил да премине на служба при императора.
Отрядът се отправя към Солун, където ще бъде натоварен на кораби и превозен в Мала Азия. Малко преди Битоля пътят му преминава покрай манастира, в който Агата – съпругата на Самуил, се е оттеглила след неговата смърт и е станала игуменка. В него е и дъщеря й Косара. Като научава закъде са изпратени българските войници, тя ги пресреща с иконата на Света Варвара, на която е кръстен манастирът, а редом с нея е дъщеря й Косара и другите монахини.
Войниците коленичат и молят за благословия в дългия им път и в неизвестната им участ. Тогава жените свалят монашеските си облекла, а под тях са с воински доспехи, с препасани мечове и обрамени лъкове. Агата се обръща към тях с думите:
– Вие сте воини на Самуила, а не на ромейския император. Като негова съпруга и царица ви заклевам да ме последвате за съхраняване на българската държава!
Иваница я пита къде ще ги води, а тя му отговаря:
– Следвайте ме, Бог и Света Варвара са ми показали пътя!
Всички целуват игуменския сребърен кръст и Агата ги повежда на запад. Достигат до областта Торо, където по времето на Самуил са се заселили българи и са основали селища и манастири. Тя се намира в албанските планини.
Като узнава за измяната на Иваница, Василий II изпраща 10-хиляден отряд, на когото е заповядано да го залови жив и да го отведе при него, като са заканва, че ще го ослепи, ще му отреже ушите, носа и езика. Той не знае, че зад всичко това стои Агата.
В Дура тя основава столица на българско царство и се обявява за негова царица. Още през следващата година обаче се разболява от тежка болест. Усещайки кончината си, провъзгласява за своя наследничка Косара. Точно тогава ги нападат ромейските войски, подсилени с 15 хил. албанци, защото Василий II е платил на старейшините със злато и им е обещал да плячкосат новата столица, манастирите и да отведат хората в робство.
Косара също се готви за битка. Единственият път до Дура преминава през тесен планински проход. Тя разполага войниците на Иваница от двете му страни, а е изпратила въоръжените с коси и вили селяни да срещнат византийците и албанците в началото на прохода.
Като мислят, че това е българската войска, византийската конница и пехота смело се втурват да я унищожат. Селяните отстъпват бавно, докато ромеите и албанците не влизат в теснините на прохода. Тогава те се изпокриват в горите, а от височините се посипва лавина от камъни, дървета и пръст. Повечето от ромеите и албанците са премазани. Останалите са засипани до колене, до кръст, до гърди, безпомощно размахват мечовете си.
Бойците на Иваница ги поразяват със стрели и копия. Като по чудо се спасяват около 2000 ромеи и албанци, а българите не дават нито една жертва. Взимат като военен трофей хиляди мечове, копия, стрели, щитове, ризници, шлемове. С тях въоръжават млади селски мъже и ги обучават за битки.
На следващата година Василий II организира нов поход, този път от запад. Кораби стоварват 30-хилядна войска на Адриатика и тя тръгва да накаже непокорните българи. По пътя на войниците им прави впечатление, че реките, покрай които се движат, са почти пресъхнали. Не знаят, че по нареждане на Косара те са преградени с бентове, в които е събрана много вода. Когато ромеите стигат близо до тях, ги разрушават и водата направо помита неприятеля…
След този втори неуспех Василий II решава да преустанови опитите си за покоряване на Дурска България, както той я нарича. Нещо повече, изпраща послание до царица Агата за сключване на мирен договор. На смъртния си одър тя пише отговор, че това е възможно само ако се запази независимостта на българските епархии от времето на Самуиловото царство.
Императорът се съгласява с това условие. До неговата кончина през 1025 г. Охридската, Битолската, Средецката, Скопската епархия се управляват от български епископи. Новата България просъществува до 1056 г., когато умира царица Косара. И до днес обаче там има села, в които се говори на български, а населението живее с традициите и обичаите на своите прадеди. Може би е по-справедливо да се каже – на прабабите им, защото последната независима територия от Първото българско царство се е управлявала от жени.
Автор: Йордан Василев
Източник: duma.bg
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
