Храмът „Света Богородица“ говори за високо религиозно съзнание, за патриотичния дух и стремеж за независимост на населението в Карлово.
Храмът е ценна съкровищница и хранилище на българския християнски православен дух.
Първото построяване на храма води началото си от 15 век. Подбудите за построяването на църквата е силната православна вяра на карловското население, съкровеното желание да имат свой молитвен дом, понеже манастирът „Св. Спас“, където се черкували бил разрушен.
За осъществяване на тази дълголеяна мечта – построяването на църквата „Света Богородица“, помогнало благоволението на Карлъ Али Бей – „човек умен, добър, развит и просветен, който се радва на висока слава, не ламти за власт и богатства“. Проникнат от мисълта за преходността на „този земен и суетен мир“ той дава разрешение за построяване на църквата /Иван Унджиев/.
Макар че карловци били бедни, още неустроени в новото си местожителство, смело можем да смятаме, че в края на 15 век карловци са построили многожелания храм „Успение Богородично“. През тежките години на робството храмовете са строени в земята, няколко стъпала надолу, по-ниско от околните сгради, за да не се забелязват от далеч. На това основание храмът е бил построен няколко стъпала в земята. Смята се, че първата сграда е била малка, но задоволяваща нуждите на родолюбивото население. До нея имало метох, състоящ се от две стаи и килийно училище.
По неизвестни причини в 1813 г. старата църква „Света Богородица“ е изгоряла. Остава само една стая от метоха. Съгласно Шерията /свещения мюсюлмански закон/ се разрешава в това помещение да се извършва богослужение и обучават учениците.
Възстановената църква била също вкопана в земята, неугледна и неприветлива. Тя задоволявала не само религиозните нужди на населението, но е символ на пробуденото обществено съзнание на карловци.
През 1828 г. е поканен от населението на града знаменитият възрожденски просветител Райно Попович, посрещнат по най-тържествен начин и настанен в едно от помещенията на църквата „Света Богородица“, където щял да пее. Райно Попович прекрасно владеел източното пеене и бил църковен певец от 1828 г. до 1859 година.
За измазването на църквата, понеже българите нямали право да измазват обществените сгради в бял хоросан, Райно Попович изгорил лозето си и направил главните на въглища, които в счукано състояние били размесени с хоросан.
Строежът на храма е бил завършен през 1851 г., освещаването става едва на 20 май 1858 г.. На освещаването присъстват негово високопреосвещенство Г.Г.Паисий, пловдивският градоначалник господин Салчо Чомаков, госпожа Стоянка Чомакова, братя Гешеви, руският и австрийският консул.
Учителят Ботьо Петков е подготвил подходяща реч за случая, но обилният дъжд не позволява произнасянето и. С дата 20 май 1858 г. Евлогий Георгиев пише до Найден Геров, като изпраща дописка, написана от учителя Ботьо Петков, в която е отразено как е преминало тържеството по освещаването на храма „Св. Богородица“. Моли да я предаде на градоначалника Салчо Чомаков, който да я изпрати до „Цариградски вестник“ в Истанбул. Информацията излиза в брой 381 от 31 май 1858 г. в колона „Известие“.
Църквата е хранилище на много ценни старини. В нея се съхраняват оригинални старопечатни и ръкописни книги. Интересна и ценна като живопис е иконата на Св.Безсребърници Козма и Дамян с надпис на български език. Иконата на Св. Никола е подарък от дюлгерския еснаф. Също много ценни са иконите, които се изнасят на определени празници през годината, между тях има рисувани още в 16 век. Много ценни са и няколко евангелия, които църквата е използвала за своите култови нужди.
В църквата „Света Богородица“ никога не се е служило на гръцки език. „В църквата четат по старобългарски език“, пише Райно Попович.
В свободна и демократична България църквата „Св.Богородица“ е един от най-красивите и величествени храмове в Пловдивската епархия.
Храмът „Света Богородица“ и днес могъщо издига своята снага. Свидетел на героичната история на града, ценен архитектурен паметник, той е прозорец към миналото и зов към бъдещето.
/Из историческия очерк „Храмът „Света Богородица“ в Карлово“ от Анка Рачева – учител по български език и литература в карловската гимназия и член на църковното настоятелство/
Източник: karlovo.tv
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
