Хан Пресиян се възкачва на българския престол през 836 година. Сведенията за управлението му са оскъдни. Син е на Звиница и племенник на Маламир, от Крумовата династия.
От житието на Григорий Декаполит узнаваме, че през 837 г. смоляните в Родопите въстават. Бунтът се разпростира до Беломорското крайбрежие и на североизток от Солун.
Пресиян се възползва от това въстание, както и от конфликта между ромеите и арабите и хвърля българска войска, която превзема градовете Филипи и Кавала, излиза на Бяло море и така прекъсва сухопътната комуникация между Солун и Константинопол. По-късно българите завладяват Централна и Южна Македония, както и част от Албания. По същото време обаче Византия успява да организира бягството на ромеите, преселени отвъд Дунав от Крум. Сред тези, които се завръщат във Византия, е и бъдещият император Василий I Македонец.
Успехите на българското оръжие се дължат до голяма степен на обстоятелството, че славянското население в споменатите области отдавна гравитира към българската държава. Разтревожена от проникването на българите в Македония, Византия настройва срещу тях сръбските племена. През 839 г. между българи и сърби, които до този момент живеят в мир, избухва война. Пресиян нахлува в сръбските земи, но претърпява поражение. Мирът е възстановен без териториални промени.
За разлика от чичо си Маламир, Пресиян не преследва християните в България.
Пресиян умира през 852 г. и е наследен на престола от сина си Борис Първи.
Най-известният паметник, останал от войните на Пресиян, са шестте каменни плочи с надписи от гръцкия град Филипи.
От тях научаваме, че Пресиян се е зовял архонт. Оттук е и крилатата фраза: „Който и да търси истината, Бог вижда, който и да лъже, Бог вижда. На християните българите направиха много добрини. И християните ги забравиха, но Бог вижда.“
Днес плочите са в Археологическия музей във Филипи.
Източник: balgari.bg
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
