Възрожденецът Хаджи Николи Минчоолу изхарчва цялото си богатство за народната кауза и завършва земния си път в крайна бедност
Хаджи Николи е един от видните български възрожденски дейци и борец за независима българска църква. Същевременно той се нарежда сред големите наши търговци от този период, дал цялото си богатство и състояние в борбата с гръцката патриаршия.
Изявеният наш възрожденец е роден в Търново на 17 февруари 1826 г. Той произхожда от стара и заможна търновска фамилия. Баща му – Хаджи Димо Кожухаря – е търговец на кожи и е един от големите дарители в старопрестолния град.
Благодарение на заможния си баща момчето получава солидно за времето си образование. Един от неговите учители – поп Евтим, известен като върл противник на гърците, отрано успява да насади омраза към техните владици у малкия Никола и впоследствие той става ревностен родолюбец и отявлен враг на гърцизма.
Видният търновски възрожденец наследява занаята на баща си и продължава търговията с кожи. Успешно осъществените сделки от него бързо го превръщат в един от най-богатите търговци и влиятелни хора в старопрестолния град. Постепенно Хаджи Николи започва да се ползва и с доверието на турските власти. Същевременно се сдружава с търговеца Евстати Салвели, като фирмата им постепенно разкрива свои кантори в Търново, Русе, Букурещ, Виена, Цариград, Одеса и др., а търговията им успешно са развива в рамките на Османската империя и в чужбина.
През 50-те години на ХІХ век Хаджи Николи се включва в борбата на българския народ за извоюване на църковна независимост, заставайки начело на търновци в опита им да изгонят гръцкия владика Неофит Византиос. Той се обявява за назначаването за търновски митрополит на видния наш духовник Неофит Бозвели. Във връзка с това в края на 1853 г. възрожденецът заминава за Цариград, за да защитава интересите на търновци пред Гръцката вселенска патриаршия.
През 1856 г. Хаджи Николи е включен в състава на делегацията, упълномощена от Търновската епархия да отстоява исканията на българското население за отстраняването на омразния гръцки духовник и за назначаването на Неофит Бозвели на неговото място. Това налага той да се установи да живее постоянно в Цариград, за да може да участва още по-активно в църковно-националните борби като пълномощник на търновци.
В турската столица, съвместно с Гаврил Кръстевич, Христо Тъпчилещов, Димитър Гецов и българските владици Иларион Макариополски и Авксентий Велешки, той повежда енергична борба с гръцкото духовенство. В нея Хаджи Николи изгубва почти цялото си богатство и състояние. Въпреки това, постепенно започва да се ползва с доверие пред Високата порта, като често ходи при турските управници, за да иска помощ в борбата срещу омразните гръцки владици.
Търновецът постепенно се издига като един от най-активните наши дейци в тази борба и поради тази причина е избран за делегат на Църковно-народния събор, провел се през февруари 1871 г. в Цариград. На него той е включен в състава на Временния екзархийски съвет на независимата българска православна църква, където работи активно за нейното утвърждаване и укрепване.
След освобождението на България от турско робство Хаджи Николи се завръща в родния си град. Изпаднал в тежко материално състояние, тъй като е похарчил богатството си за народната кауза, той завършва земния си път в крайна бедност на 3 септември 1892 г. Заради големите си заслуги в борбата на народа ни за църковно-национална независимост е погребан с почести от признателните си съграждани.
Днес в началото на Самоводската чаршия в Търново продължава да се издига величественият хан на Хаджи Николи, построен от майстор Колю Фичето през 1858 г., който бил най-представителната сграда в старопрестолния град за времето си. Тънеща дълги години в забвение и разруха, наскоро сградата беше реставрирана и превърната в културен център с музейна сбирка и картинна галерия и сега се посещава от множеството туристи и гости на старата столица.
Източник: desant.net
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
