Левски е най-малко известен с официалното си име, както и с духовното си име дякон Игнатий.
Самият той се подписва в протоколите Дякон Левский, а неговите съратници го наричат Васил Дякона или само Дякона, или Дякончето. Известен е още с няколко турски псевдонима, например Аслан Дервишооглу Кърджалъ (В. Левски) (документ на БРЦК – Букурещ, 16 юни 1872 г.), Ефенди Аслан Дервишооглу, както и с български псевдоними: Главния книжар, Тропчо, Драгойчо и др., включително и един арменски – Ованес.
След обесването на Левски, през 80-те и особено 90-те години на 19. век, в широка употреба влиза прозвището Апостола на свободата или само Апостола, за което особена заслуга има Иван Вазов. Васил Левски е идеолог и организатор на българската национална революция, основател на Вътрешната революционна организация (ВРО) и на Българския революционен централен комитет (БРЦК).
Освен мистериите с имената му има обаче и мистерия с едно писмо, което уж той праща до Любен Каравелов, докато е заловен и съден от турските власти. От доста убедителния фалшификат Каравелов остава убеден, че Левски е свободен, жив е, здрав е и въобще не е арестуван.
За този исторически артефакт говори в изследванията си неподкупният историк Николай Генчев.
„Има писмо, написано собственоръчно от Левски и изпратено до Каравелов, в което Дякона твърди, че е жив и здрав, не е заловен и продължава своята работа“, пише професорът. Дотук – нищо особено. Но като прибавим факта, че същото това писмо е написано и изпратено на 6 януари 1873 г., деня, в който следствието в София провежда третия разпит на Левски, а той обитава денонощно подземието на софийската казарма ранен, отпаднал, отказващ храна, бълнуващ от високата температура и възпалената рана…
Нищо в писмото обаче – ни красивият почерк на Левски, ни характерният му подпис, не е усъмнило Каравелов. Той го е приел за поредното известие от Апостола и само се учудил, защото от България му пишат, че Дякона е заловен, а самият Дякон най-спокойно твърди обратното…
Откъде се е взело това писмо и с каква цел е било написано и изпратено?
И възниква не съмнение, а увереност, че е съществувал майстор фалшификатор, който е можел да имитира – разпространена практика в онези години, почерка на Левски.
Това твърдение налага извода, че и онова по-предишно писмо, в което Левски уж прави самопризнание, че е убил момчето, и на което самопризнание поколения историци градят своята теза, че Левски е убиец, е също фалшификат. Още повече че то не е намерено в чувала с всички останали документи и писма на Левски до Каравелов, уличаващи Апостола в революционна дейност и предоставени на участниците в разследващия процес, а е предложено на националния исторически архив доста години след Освобождението от наследниците на заседателя Кирияк Цанков. Защо точно от него, е друга тема, не по-малко важна, както твърди и изследователката Неда Антонова.
Тя опровергава няколко наложени през годините легенди и най-вече точно тази, че Левски е убиец. Антонова доказва, че от фалшиви писма тръгва този слух и дори твърди, че истинският убиец сред българските поборници е пишман революционерът Димитър Общи, натрапен като помощник на Левски от покровителя си Каравелов. Неда Антонова за първи път повдига завесата и научаваме повече за жените около очарователния революционер. Тя пише за неговия годеж с красивата Евгения, както и за любимата му Йова от карловското село Войнягово, където Дякона преподава, преди да тръгне на обиколките си по създаването на революционни комитети.
Когато вече е заловен и пратен в София, Левски разбира, че действително съдът знае много неща, че полицията е по следите на организацията, че заловените му сподвижници са издавали тайните на съзаклятието. И той категорично решава – трябва да се спаси всичко останало, всичко неразкрито.
И започва да отрича. Не споменава нито едно име, нито един комитет.
Тогава съдът решава да го принуди да говори, като извади на очна ставка арестуваните дейци, които ще докажат кой е Левски и най-вече ще разколебаят неговото духовно равновесие, след като види как тези, с които вчера е отивал на революция, са изменили на делото.
Левски обаче не може да бъде смутен от хора, които треперят за кожите си. Тогава съдът започва да губи постановъчното си спокойствие. Председателят, вече раздразнен, се провиква: „Абе, Левски, разбира се, ти познаваш комитетските хора, но продължаваш да отричаш. Ти видя вече: искаш ли да доведем насреща ти сто и петдесет души, за да ти кажат“.
Левски спокойно, дори и насмешливо, отбива поредната атака: „Аз се срещах с много хора. Тъй като не зная кой е влизал в комитета и кой не, имена не мога да кажа. Ако ги видя лично, познавам ги, имена не мога да кажа“.
На 8 януари съдът решава да хвърли големия си коз. Очна ставка с Димитър Общи. Разпитват Левски в присъствието на Общи, за да го принудят да проговори. Левски, спокоен и самовглъбен, вече разбрал какво е известно и какво е останало в сянка, плете своите объркващи отговори. По сценария на съда Общи вмята: „Две негови приказки са прави, пет – лъжа“.
Някои от мемоаристите, участници в този процес, пишат, че тогава Левски станал и заплюл предателя.
Източник: retro.bg
Вижте повече на Patrioti Net
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
