През 836 г. хан Маламир починал без да остави наследник и престолът бил зает от племенника му Пресиан (името му в някои източници се среща и като Персиан).
Той бил син на Звиница, второто дете на хан Омуртаг. Подобно на чичо си, хан Пресиан бил малолетен и за негов регент и съуправител бил назначен кавхан Исбул.
При този хан се променя външнополитическия курс на страната. Продължителното управление на Пресиан било запълнено с големи и забележителни събития, но изворите за тази епоха са крайно недостатъчни.
През 837 г. избухнало голямо въстание на славяните, които живеели около Солун, което българите охотно подкрепили. Византия водела тежка война с арабите и българите се възползвали от положението.
По това време византийският император Теофил (829-842) бил зает с похода си срещу арабите и се обърнал (подобно на баща си Михаил II) за помощ към българите. Но за да отслаби натиска им по посока на Македония, той предприел една диверсия по североизточната граница на България, като повдигнал на бунт онези византийски пленници, които хан Крум преселил оттатък Дунав.
Византийският флот се появил по делтата на реката и въпреки усилията на местния български управител ромейските пленници били прехвърлени в империята – хан Пресиан не сполучил да попречи на акцията, тъй като войските му били заети в похода към Македония.
Вероломството на императора не останало безнаказано – през 837 г. хан Пресиан изпратил голяма войска под командуването на кавхан Исбул. Тя стигнала до Беломорието и завладяла античния град Филипи – между Драма и Кавала. За да ознаменува събитието, хан Пресиан наредил да се изпише, възпоменателен надпис, в заключителната част на който се чете:
„Който търси истината, бог вижда, и който лъже, бог вижда. Българите направиха много добрини на християните, а християните ги забравиха, но бог вижда.“
Този надпис не случайно бил поставен в една църква на Филипи – в светия храм Пресиан обвинявал християните (т. е. византийците) във вероломство, в нарушаване на мира и пристъпване на божиите клетви. Възмездието не закъсняло – в резултат на успешния поход хан Пресиан присъединил към държавата си областта на Западните Родопи, населявана от славянското племе смоляни. Впоследствие войските му се устремили към Солун и покорили цяла Македония, чак до Албания.
През управлението на хан Пресиан християните не са преследвани. По отношение на славяните, той продължил традиционната политика на своите предци.
В средата на IХ в. България се издига и утвърждава като първа сила в Югоизточна Европа. Българската държава не само превъзмогва кризата от втората половина на VIII в., но и присъединява обширни земи със славянско население. Чрез извършваната последователно реформа, все повече се обединявало населението от различните етнически групи. Задълбочават се феодалните отношения. С нарастването на територията и мощта на държавата се създават условия за масово строителство и развитие на културата, която била езическа по характер. България се наредила на трето място в Европа по територия и сила. През този период са подготвени условията за издигането на българската държава при княз Борис I и цар Симеон.
С това приключват известията за хан Пресиан. В резултат на успешните му действия към българската държава били присъединени земите на Македония и Албания. Границите на държавата се простирали от Карпатите до Странджа и Западните Родопи и от Черно до Адриатическо море. С плодотворните усилия на хан Пресиан приключил успешно процесът на обединяване на славяните от българската група – всички те били поставени под скиптъра на владетелите от Плиска.
Източник: referati.org
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
.){kind=link}