Управлението на БЗНС или за силата на цепеницата

Самостоятелното управление на БЗНС в периода 1920-1923 година е един от най-противоречивите периоди в историята на Третото българско царство. Макар и дошли на власт чрез демократични избори, ръководителите на Земеделския съюз извършват редица действия, които са в разрез с представите за демократично управление. Целта на настоящата статия е да хвърли трезв и обективен поглед върху някои от недемократичните стъпки в управлението на правителствата на БЗНС, като посочи повече или по-малко известни факти от бурните години след края на Първата световна война.

Краят на Първата световна война носи покрусата от крушението на националния идеал и болката по скъпите жертви на българския народ. Ньойският диктат налага на България да се разоръжи и да предаде оръжието на армията си. България има право на общо 33 000 души под оръжие (20 000 души армия, 10 000 души полиция и жандармерия и 3000 души погранична стража), а всички протести на българското правителство, че въоръжени сили в такъв размер не са в състояние да обезпечат вътрешната сигурност на страната остават нечути. Още като опозиционна сила БЗНС се обявява твърдо „за“ отмяната на военното положение, това фигурира и в предизборната платформа на Съюза.

Но вече на власт ръководството на земеделците решава да продължи действието му – и то продължава на практика до средата на март 1922 година. Парадоксално или не от три години и осем месеца управление на земеделците, две години и пет месеца протичат при действие на военно положение. Суспендирани са основни права, гарантирани от Търновската конституция – правото на неприкосновеност на личността и жилището, на свобода на словото, на печата, на събранията. Макар да има известна обосновка за задържане на страната във военно положение, то е основателно критикувано от всички политически партии в България освен БЗНС, включително от комунистите и широките социалисти. Те протестират срещу ограничаването на гражданските права, което неминуемо води и до репресии на правителството срещу политическите му противници.

Земеделските лидери в лицето на Александър Стамболийски, Райко Даскалов и Александър Димитров се оказват хора с отмъстителен и жесток нрав. Техни жертви стават политическите им противници. Чрез софийския градоначалник Антон Прудкин, другар на Стамболийски от затвора в периода 1915-1918 година, с помощта на посредници правителството организира убийството на демократа Михаил Такев, вътрешен министър в правителството на Малинов по време на войнишките метежи от септември 1918 година. Анархокомунистът Георги Донски го застрелва в Пещера на 21 януари 1920 година, след което избягва и се предава на властите на 3 февруари същата година. Отведен е в Столичното градоначалство, където е посрещнат от Прудкин с думите:

„О, Донски! Ти извърши велико дело, а още повече ще извършиш, ако си пръснеш черепа сега!“

На последвалия процес братът на Такев Владимир изобличава Прудкин като организатор. Донски заплашва, че ще проговори и ще издаде поръчителя на убийството. Месец след тази заплаха, през май 1921 година подсъдимият прави опит за бягство, убива двама от пазачите си и е застрелян, отнасяйки тайната със себе си.

„Женскитѣ изкуства за щастливо съпружество“ е любопитен поглед към живота на българската градска жена в периода на Царство България. Автентичното издание е налично за предварителна поръчка с 15% отстъпка
ПОРЪЧАЙ ТУК

Академик Георги Марков изказва обосновано предположение, че убийството на лидера на опозиционния Народен сговор Александър Греков, застрелян пред дома си на 21 май 1922 година, също е организирано по нареждане или внушение на правителството. Греков е бивш дипломат от кариерата с остро и безпощадно журналистическо перо. Именно той оглавява сформирания през 1921 година елитарен и надпартиен кръг Народен сговор, обявил се срещу управлението на Стамболийски. На страниците на вестник „ Слово“, където той работи като главен редактор, критиките срещу правителството са обосновани и интелигентно написани.

Как следва да си обясним тези прояви на земеделците? Съгласно идейната платформа на Съюза, съставена от Стамболийски, в страната съществуват няколко съсловия, водещо от които е селското. То е нравствено чисто и следва да има водеща политическа роля, независимо дали става дума за бедни, средни или заможни селяни. В страна като България, където мнозинството от населението живее в селата, лесно може лесно да разберем популярността на такива възгледи. А за защитата на интересите на тези хора и издигането им на преден план в обществото се предприемат амбициозни реформи.

Тук заслужава да се отбележи реформата за земята, чрез която Съюзът се стреми да изгради един голям брой земеделски собственици с относително равно количество земя, които да станат опора на режима. Това не се харесва нито на старите партии, нито на комунистите. Първите искат да се запази едрото земевладение, а вторите неговото национализириране. Изведнъж срещу политиката на БЗНС се изправя цялата опозиция от старите партии до комунистите.

Щом стъпват здраво на власт, земеделските лидери са твърдо решени дълго да управляват и не се спират пред никакви пречки. В края на 1921 година дейци на лявото крило на БЗНС формират таен Комитет за селска диктатура, който да брани земеделската власт със силата на оръжието. В началото на 1922 година комитетът започва изграждане на паравоенна организация на привържениците на Земеделския съюз, наречена Оранжева гвардия. Формирането на такива отряди е незаконно, да не говорим за демократично.

Насилието над политическите противници намира своя своеобразен връх в така наречената „цепеничарска“ акция. Партиите на десницата формират обединение, наречено Конституционен блок. На 17 септември 1922 година е свикан събор на Блока във Велико Търново, правото на събрания е осветено и закрепено от Търновската конституция. Правителството вижда в събора провокация срещу властта и организира в същия ден в същия град конгрес на цвеклопроизводителите. Мобилизирани са отряди на Оранжевата гвардия и на гара Долни Дъбник лидерите на Блока Найчо Цанов, Теодор Теодоров, Александър Малинов, Михаил Маджаров и д-р Стоян Данев са свалени от влака, с който пътуват към Велико Търново.

След като отказват да подпишат декларация, че се отказват от политическа дейност, те са бити от привърженици на БЗНС, брадите, мустаците и бакенбардите им са остригани и оскубани. Впоследствие са арестувани без съдебна заповед за това, нарушен е и имунитетът им като народни представители. „Цвеклопроизводителите“ са въоръжени с цепеници. Във Велико Търново те започват масов бой над привържениците на Блока, който се превръща в погром. Месец по-късно, на 28 октомври от парламентарната трибуна министър-председателят Александър Стамболийски провъзгласява цепеницата за основен крепител на конституцията и законността в държавата. От парламентарната трибуна вождът на земеделците открито заплашва лидерите на опозицията с убийства:

„На българския народ не остава нищо друго,освен да им хвърли въжето на шията, за да свърши веднъж завинаги с тях.“

Стамболийски вижда удобна възможност да се разправи окончателно с Блока, като организира референдум за съдене на виновниците за войната. Търновската конституция не предвижда провеждането на референдуми по каквито и да било въпроси. Двете национални катастрофи обаче се превръщат в причина за широка обществена подкрепа за такова действие. Привържениците на БЗНС и БКП гласуват „за“ съд и печелят категорично референдума. Лидерите на блоковите партии Ляпчев, Малинов, Маджаров, Стоян Данев и други са хвърлени в Шуменския затвор. След дълъг процес редица висши военни и министрите от кабинетите на Иван Евст. Гешов , Стоян Данев и Александър Малинов са осъдени на различни срокове затвор и лишаване от политически права.

Липсата на многобройна армия и страхът от падане от власт кара ръководния орган на БЗНС още през октомври 1922 година да започне формирането на постоянно действаща, въоръжена Земеделска народна гвардия, която да охранява партийни мероприятия и да респектира политическите противници. За главнокомандващ е определен Райко Даскалов, а организацията трябва да бъде завършена на 14 февруари 1923 година.

След тежки преговори с Кралството на сърбите хърватите и словенците Царство България подписва така наречената Нишка спогодба. Действително, нейната цел е извеждане на България от дипломатическата изолация, в която страната се намира през този период, но договорът не води до облекчаване положението на българите, останали под сръбска власт във Вардарска Македония, а и задължава България да ликвидира базите на ВМРО на своя територия. С подписа под тази спогодба БЗНС си спечелва смъртен враг в лицето на Вътрешната организация. Централният комитет на ВМРО издава смъртна присъда на Райко Даскалов. На 7 май правителството решава да въдвори заловени членове на Организацията в концентрационни лагери.

С цел да закрепи властта си още повече, БЗНС организира нови парламентарни избори, които се състоят на 22 април. Земеделците печелят 52,7% от гласовете, но чрез поправка в избирателния закон печелят 86,5% от местата в парламента. Изборите са съпътствани с брутално насилие, което широкият социалист Димо Казасов описва така:

„Станалото на 22 април бе всичко друго , но не и избори. На едни места изборите се проведоха без тъмни стаи, на други- избирателите се обискираха, а на трети места опозиционерите се изгонваха от правителствените шайки силом от селата. За заплашванията, за фалшификациите, за терора и побоищата да не говорим. Те надминаха очакванията дори на инспираторите им.“

Вече никой не вярва, че Стамболийски може да падне от власт в резултат на политическа борба. В легалната опозиция и в нелегалния Военен съюз се затвърждава убеждението, че БЗНС е поел окончателно курс към въоръжена диктатура. Думите на Стамболийски, изречени пред привърженици на Съюза на 13 май говорят красноречиво за същото:

„Не мислете, че правителството ще падне, а вярвайте, че земеделската власт ще продължи 25 години. Кой ще ни свали?“

В разрез с всички закони, 600 привърженици на БЗНС са зачислени на заплата, въоръжени са и са разквартирувани в казармите на Първи пехотен полк в София. С окръжно от 9 май 1923 година Александър Стамболийски заповядва формирането на „ непобедима боева армия“. Нейните членове трябва да дадат клетва с живота си да пазят „идеите и принципите на Земеделския съюз“. На 17 май земеделските дружби докладват, че под клетва са подведени 300 000 съюзни членове. Предполага се, че броят им е доста по-малък, особено имайки предвид разпоредбите на Ньойския договор. Акцията е оценявана като несериозна и бутафорна от съвременните изследователи на темата. Въпреки това обаче формирането на Народна гвардия е поредният сигнал, че Стамболийски желае да проведе избори за Велико Народно Събрание. Заедно с група юристи Стамболийски съставя проект за нова конституция, в която смята да обезличи напълно монархията до церемониални функции.

Но БЗНС си е спечелил прекалено много и прекалено силни врагове. Нелегалният Военен съюз, съставен от настоящи и бивши офицери е сред тях. Поведението на представители на земеделското ръководство допълнително влошава нещата. Известен е случай, в който кметът на София Крум Попов в своя реч окичва българските генерали от войните за национално обединение с прозвището „парцаливите генерали“. Не липсват и други непремерени изказвания. Войната с ВМРО изнервя до крайност вътрешния министър Христо Стоянов, който на 4 юни 1923 година заявява, че ако някой убие Стамболийски или друг лидер на земеделците, то:

„Петричкият край, а вероятно и Кюстендилско, и столицата ще заприличат на гробища.“

Още в края на месец април 1923 година около професор Александър Цанков се формира малка група от политици и общественици, които с помощта на Военния съюз готвят заговор за сваляне на правителството на Стамболийски. Осигурен е и благосклонният неутралитет на ВМРО.

В началото на месец юни дните на правителството са преброени. На 5 юни един от съзаклятниците, широкият социалист Димо Казасов се разхожда със своя приятел доктор Палазов в центъра на София и двамата срещат народния представител Стефан Даскалов, брат на Райко Даскалов. Ето как протича разговорът между тях, предаден ни от самия Казасов:

– Какво правиш, бай Стефане, защо не си в парламента- го запита Палазов.

– Срам ме е да стоя сред това сборище от гамени-отговори Даскалов.

– Не говорете така за цвета на българския народ- подемам подигравателно аз.

– Какъв ти цвят, бе брате- продължи Даскалов Стамболийски е събрал всичките катили и апаши от България и ги е направил депутати. Да потънеш от срам, като ги гледаш. Ще си подам оставката, не мога да понасям повече тоя позор.

Останалото е история. Призори на 9 юни частите на Софийския гарнизон и юнкерите от Военното училище овладяват най-важните обекти в столицата, министрите на БЗНС са арестувани, а Оранжевата гвардия е обезоръжена. Обявено е правителство начело с Цанков. По този начин приключва управлението на БЗНС. От една страна в политиката му за облекчаване положението на българското село има резон, но от друга пренебрегването на останалата част от обществото за сметка на една група, обръщането към насилствените действия в политиката и главозамайването от властта, се превръщат именно в причината за неговото сваляне, въпреки силната обществена подкрепа, с която все още се ползва.

Автор: Стоян Тачев

Източник: bulgarianhistory.org