Тържишкият манастир “Св. Пророк Илия” се намира в северната част на рида Гола глава в Западния Предбалкан, на десния бряг на река Искър. Наричан е още Струпешки или Струпецки манастир. Разположен е в живописна местност край река Искър, на около 4,5 километра от село Струпец. Най-напред се е намирал в местността „Черковището” на река „Курновска”, която се влива в река Искър. Отстои на 300 м от р. Искър. Кацнал е на малко възвишение над село Струпец, западно от Струпешката могила, на 10 км от гр. Роман /област Враца/. В близост до село Струпец минава жп линия София – Варна.
Според оскъдни сведения от по-далечната история, Тържишкия /Струпешки/ манастир е съществувал още от началото на XVI век. В околностите някога имало пазар /тържище/, откъдето манастирът носи името си – Тържишки. В края на XVII в., откогато датират и други разрушения по тези земи, манастирът е опожарен от турците.
Строителството на сегашния манастир започва през 1851 година. Строител е Майстор Ватьо от село Брусен. Шест години манастирът е строен без каквато и да е техника. Материалът е превозван с волски коли и всичко е работено на ръка. Покривът е от каменни плочи. Завършен е през 1857 година. Осветен е на 15.IV.1857 година от Врачански епископ Доротей. Манастирът е давал подслон и закрила на Апостола на българската свобода Васил Левски, както и на Никола Обретенов. Манастирът е горял 3 пъти, като през 1972 година са изгорели 2/3 от него. Унищожена е и стаята на Дякона, която не е възстановена. В манастира е живял и работил духовникът и книжовник Дамаскин Хилендарец, а по време на създаването на революционната организация, тук са пребивавали Васил Левски и Никола Обретенов /син на баба Тонка/. Те са организирали революционен комитет в село Струпец, в който е взел участие и тогавашният игумен йеромонах Панталеймон. По поръка на Левски, Никола Обретенов престоява в манастира около един месец, с което спомага да укрепнат революционните комитети в село Караш, Курново, Видраре и др.
Сред широкия двор на светата обител, засенчен от високи дървета, е притулена малка еднокорабна, едноапсидна, старинна каменна църква с размери 4.95х7.39 м. с полуцилиндричен свод и малки отвори, притиснати от тежки каменни плочи. След разрушенията, църквата е открита през 1824 година от Димитраки Тошев. От Гложенския манастир е извикан йеромонах Паисий, който става пръв игумен. Църквата е именувана „Св. Николай Чудотворец”. Архитектурния план дава основание да се предполага, че тя е строена през XVI-XVII век, когато вероятно е и изографисана. Основите на черквата са кухи и от това се получава тайнствения акустичен ефект вътре в нея. До самата черква се намират три гроба, датиращи от 1888 година, както се вижда от надписите върху тях. Макар и значително повредени, старинните стенописи предизвикват интерес с реалистичните си тенденции и богата архитектурна декорация.
Наред със старинната каменна чешма и средновековна малка църквичка, се откроява и новопостроеният през 1991 година храм, който в днешно време задоволява нуждите на поклонниците. Той придава особено очарование на приказния природен пейзаж.
Източник: montana.bg
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
