Годината е 811, византийският император Никифор І Геник подготвя военен поход срещу България. Целта му е столицата Плиска. Предците ни не желаят война и кан Крум предприема дипломатически мерки, целящи мир. Предложението на българския владетел е категорично отхвърлено от императора. Нещо повече, Никифор лично оглавява византийската войска в похода срещу България.
Начело на огромна армия от европейските и азиатски провинции на Византия, императора се установява при карнобатската крепост Маркели и през Ришкия проход достига до българската столица Плиска. Византийците нанасят поражение на две български армии, изпратени срещу тях. След тези победи, Никифор влиза в Плиска, където извършва потресаващи дори за онова време жестокости спрямо мирното население. Според един от хронистите „Той заповядал да се избиват безжалостно безсловесните животни, децата-кърмачета и хора от всякаква възраст”. Градът е разграбен, а нивите са опожарени.
След падането на Плиска, кан Крум отново предлага мир с думите: „Ето, ти победи. И тъй, вземи каквото ти е угодно, и си иди в мир”. Но императорът, главозамаян от успехите си, не иска и да чуе за подобно нещо. Силен гняв обзема Крум, както от отказа на Никифор да сключи мир, така и от невижданите жестокости, грабежи и произвол, за които разбира. Канът мобилизира всички налични сили, включително жени и аварски пленници и подготвя справедливото възмездие.
На 25 юли византийската войска достига долината на Камчия близо до Върбишкия проход, където спира да нощува. Късно през втората половина на нощта българските отряди нанасят своя удар. Действията се развиват светкавично и клането е страховито. Охраната не успява дори да сигнализира. Едва когато започва избиването на императорската гвардия, която се намира в средата на лагера, е вдигната тревога, но вече е късно за византийците. Настъпва страшна суматоха. Част от войските се хвърля към реката, но затъва в блатистите й брегове. Тези, които преминават реката, се насочват към прохода. Там ги очаква нова изненада. Горящи препятствия, образуващи огромна стена, която не може да се обходи. Високите пламъци сякаш достигат небето. В бушуващия огън отчаяно се хвърлят последните остатъци от византийската армия.
В битката, освен императора са избити много видни велможи и военачалници. Синът на Никифор по чудо успява да избяга и разказва с ужас за случилото се. Няколко седмици по-късно умира от тежките си рани.
Освен всичко, тази битка остава в световната военна история, като един от редките случаи, в които при нощни действия е унищожена такава огромна вражеска сила. Тук трябва да се отбележат и други важни моменти, много показателни за военното изкуство на българите – непрекъснатото разузнаване за противника, което изпълнява блестящо своята задача; предварителната подготовка на бойното поле; оригиналното решение да се нанесе ударът през нощта, както и настъплението на войските, без да се издава обичайният боен вик.
С тази победа на канасювиги Крум е премахната смъртоносна опасност за Българската държава. Нещо повече, това е изключителен военен и политически Успех. Враговете на България са ужасени и дават прозвището „Страшни” на великият владетел. В символ на българският триумф се превръща чашата, която канасювиги Крум, прави от черепа на Никифор.
Тази история трябва да помнят добре и днешните врагове на България. Защото много пъти е изглеждало, че българите сме били на прага на унищожение и разорение, но точно когато положението е изглеждало най-безнадеждно, отново сме се въздигали от пепелищата с неподозирана сила. А съдбата на Никифор, рано или късно застига всеки враг на България!
Източник: bgns.net
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
