На 11 ноември християните почитат паметта на св. преподобни Теодор Студит Изповедник, който по време на иконоборците е хвърлен в тъмница, изпратен на заточение и след дълги страдания умира през 826 г.
Малко известно е, че именно той предупреждава император Никифор, че ще загуби битката във Върбишкия проход с българския владетел кан Крум.
Преподобният се родил в Цариград по времето, когато Константин Копроним преследвал почитателите на светите икони. Родителите на Теодор били подложени на гонения и отишли в манастир.
Както е известно, по-късно, след смъртта на императора, през 787 г. в. Никея е свикан Вселенски събор, който осъжда лъжливото учение на иконоборците и признал почитанието на иконите. Чичото на Теодор – св. Платон, който бил на тоя събор, уговорил Теодор и братята му да се отдалечат от човешкото общество и да посветят живота си на Бога. Всички заедно тръгнали да търсят самото място и се спрели в една прекрасна планинска местност, в сянката на гъсти дървета, които растели над бистър извор.
Това място се наричало Сакудиан. Тук те построили църква на името на св. Йоан Богослов. Към тях се присъединили други благочестиви люде и скоро се образувал манастир, в който Теодор приел монашеско пострижение.
Със смяната на власта в Константинопол, Теодор е изпратен на заточение в Солун. Но когато на константинополския трон се възкачва Ирина, тя го уговаря да приеме игуменството на Студийския манастир, затворен при царуването на Копроним.
Но императрицата скоро била свалена от престола от Никифор, който започнал да преследва Теодор, стареца Платон и всички братя от Студийския манастир и всички били пратени на заточение.
Както уточнява житието на преподобния, нечестивият цар, който знаел как всички уважават Теодор, се стараел да го склони към помирение и го повикал при себе си преди да тръгне да се бие с българите. Но Теодор му казал: „Ти, царю, трябваше да се покаеш, преди да отидеш на война, от която няма да се върнеш.“
Това предсказание на светеца се сбъднало: царят бил убит във войната с българския цар Крум.
Новият император Михаил освободил Теодор от заточение, но и той скоро бил свален от войводата си Лъв Арменец, при когото започнали нови гонения.
Преподобният бил заточен в Аполония (дн. Созопол). А понеже той и там продължавал да учи и с писма да укорява императора за беззаконието му заточили го на друго, по-отдалечено място.
Той претърпял много в продължение на седемгодишното си изгнание, но нищо не разколебало неговата твърдост. Когато от едно място го заточвали на друго, той казвал: „Нямам истинско жилище на земята. Все едно ми е къде ще ме пратят, защото Бог е навсякъде. Където и да съм, няма да мълча, когато трябва ще защитавам правдата.“
Св. Теодор през живота си често изцерявал болести с молитвите си и при гроба му се извършвали много чудеса. Той ни е оставил много поучителни съчинения и между другото – духовни песни. Написал е слова за гонението на християните в България при Омуртаг. Негов духовен син бил българският болярин Теодор с жена си, за чието благочестие светецът се изказва много ласкаво.
Източник: desant.net
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
Comments are closed.