Позабравена е вече историята за българската царица на татарите и татарския цар на българите, но си струва да бъде припомнена.
Чака (наричан още Чаха и Чоки) идва за първи път в България вероятно през 1290 г. като командир на отряд от 1000 души във войската на баща си хан Ногай. Отслабената царска власт и враждите между болярските групировки позволили на татарите безнаказано да грабят българското население и фактически били господари на страната между Дунав и Стара планина.
Хан Ногай влиза когато си поиска в Търново и в царския дворец, а в него води и сина си Чака. При едно такова посещение той вижда дъщерята на Георги Тертер І – Мария-Светослава, харесва я много и иска да я вземе за наложница. Той съобщава на Георги Тертер желанието на сина си и иска да отведе Мария-Светослава в татарския стан. Бащата с мъка на сърцето дава съгласието си, защото знае, че силата е на страната на татарите и дори без неговото позволение те ще направят каквото са си наумили.
Когато Мария-Светослава научава каква участ са й определили, се затваря в една от кулите на крепостта и заявява, че ако направят опит насилствено да я отвлекат, ще се хвърли от нея. Тогава Чака, придружен от баща си хан Ногай, отива при Георги Тертер и моли за разрешение да се ожени за дъщеря му. Тя се съгласява, но поставя някои условия. Да не променя името и вярата си, а децата й да носят български имена и да бъдат християни. Чака и Ногай приемат тези условия.
Венчавката става през 1291 г. в Търново според християнския ритуал. След това Мария-Светослава отива в централния татарски стан, разположен по десния бряг при устието на река Волга, наричана тогава Итил. След 2 г. Ногай се разболява и прекарва по-голяма част от времето си на легло. Управлението на ордата фактически се поема от първородния му син Чака.
И тогава изгрява звездата на Мария-Светослава. Тя дава съвети на съпруга си за всеки един случай и настоява той да ги изпълнява. Само след година започват да я наричат татарската царица. Фактически обаче хан е Ногай, а Чака управлява от негово име. През 1299 г. военноначалникът на татарската войска Тинар организира заговор, в резултат на който Ногай е убит. Смъртна заплаха надвисва над Чака и Мария-Светослава.
За да я избягнат, с верни на Чака войници те тръгват на юг. Стигат до Търново, влизат в крепостта и Чака се самопровъзгласява за български цар. Болярите и църквата обаче не го признават и той се опира само на войската си. Мария-Светослава е царица, но това не я удовлетворява. След 8-годишно отсъствие тя отново се намира в своята среда. Сред снажните българи Чака, който е с една глава по-нисък от нея, започва все повече да й опротивява. И тя организира съзаклятие, начело с брат си Тодор Светослав. През февруари 1300 г. след обяда поканва Чака да се разходят по крепостната стена. Когато стигат до кулата, в която тя някога се била затворила, го пуска да мине пред нея и залоства след него вратата отвън. Така го държат в кулата 5 дни и нощи без храна и вода и полумъртъв го хвърлят в Янтра. Което слага край на татарското царстване в България.
Доц. Йордан Василев, д-р по история
Източник: desant.net
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
