През 1843 г. в Страсбург Александър Хаджирусет създава първата българска географска карта, наречена „Карта на сегашная Болгария, Тракия, Македония, прилежащите земи сос иждивение на господин Димитрия Хаджирусета, издава в полза на новонаставленото в Русчук словено-болгарско училище“.
Тя е и първата в България, предназначена за ползване в просвещението, науката и други нужди. За нея се узнава и от дописка в „Цариградски вестник“ от 1851 г.: „Родолюбивий и достопочтений Хаджирусет го дари Русчушкото училище с карта на сегашная Европейска Турция и ежегоден приход от 1500 златни гроша…“
Александър Хаджирусет е роден в Кишинев през 1810 г. Син е на известния русенски възрожденец, покровител на просветителското и учебното дело Димитър Хаджирусет, който отварял често и портфейла си в осигуряване на издръжка на училища и на стипендии на даровити деца за учение.
Александър Хаджирусет учи в гимназия и военно училище в Кишинев. От 1828 г. служи като унтерофицер в руската войска и участва в Руско – турската война от това време. Приема се, че е напуснал военното си поприще да продължи образованието си в Париж и Страсбург. След учение започва работа в Букурещ като преподавател по математика в новооснованото Военно училище, а става и негов заместник-директор, получавайки и професорска научна степен. През периода 1853 – 1856 г. отново е в състава на руската войска като инструктор на българи доброволци, включили се в Кримската война.
Благородните му дела се увеличават и с парични дарения – предоставя 8000 златни гроша за въздаденото от него „Средоточно попечителство“. Поддържал е връзки с видни наши възрожденци, един от които – д-р Петър Берон – го насърчава да поеме училището в Котел за някого години. Към края на живота си се завръща в Букурещ, като преди това си е създал семейство със Зофия, румънска девойка.
Почива през 1861 г. и е погребан в Букурещ.
Картата е чертана, рисувана, писана и литографирана от Александър Хаджирусет, който ползвал като база, издадената през 1822 г. карта на Пиер Лапи. Работил е по нея близо 2 години. Висока оценка й дава големият наш географ проф. Анастас Иширков: „Тази карта буди учудване поради своето ранно появяване. Карта на Балканския полуостров в такъв голям мащаб и с толкова фино начертаване, каквато е картата на Александър Хаджирусет, не са притежавали до 1843 г. не само другите балкански, но и много от големите високо напреднали народи.“ А до 1960 г. неговата карта се приема като първо и единствено помагало в учението в българските училища по отношение на географията.
Автор е и на едно друго учебно помагало, известно като „Чистописание на новобългарския език“, издадено в Страсбург през 1845 г.
Борис САНДАНСКИ
Източник: tretavazrast.com
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
Comments are closed.