„Един народ ликува! Тя отново е наша!“ С такива заглавия всички български вестници известиха, че на 7 септември 1940 г. в румънския град Крайова е подписан междудържавен договор за доброволното връщане на Южна Добруджа към Майката Отечество.
Добруджа. Изконна българска земя, върху която първо са стъпили Аспаруховите българи. В етническо отношение цялата област е българска, въпреки че след Освобождението Берлинският договор я ограничи в сегашните и граници. През 1913 година, без да обяви война и без всякакво правно основание, румънски войски нахлуха в България, окупираха половината територия на държавата, стигнаха до София, след което беше сключен договор в Букурещ и Южна Добруджа остана в пределите на Румъния. Наивният мотив е, че Румъния е пазила въоръжен неутралитет по време на водените от България Балкански войни.
По време на Първата световна война от началото на месец септември до 31 декември 1916 г. Трета българска армия на генерал-лейтенант Стефан Тошев освобождава цялата област и стига до Тулча и Мачин при делтата на река Дунав в Северна Добруджа. Ньойският договор от 1919 г. отново я отнема и я дава на Румъния, защото Централните сили са загубили войната. И така до 7 септември 1940 г., когато благодарение на общите усилия на правителството и царя, но и вследствие на упражнения натиск от Германия, Южна Добруджа отново и завинаги се върна на българската държава.
През дългите години на чуждо робство добруджанци търпеливо чакаха този щастлив час с непоколебима вяра в тържеството на правдата. Ето как големият български поет Кирил Христов е видял и почувствал тяхното душевно състояние:
Очи към небето се дигат,
молитви до Бога достигат,
а някой през сълзи шепти:
Защо бе ни отнета ти.
По силата на Крайовския договор българската войска, начело с ген.-лейтенант Георги Попов, на етапи навлязоха и завзеха определените три зони на областта, посрещани с неописуема радост от населението. Това бяха мигове на спонтанен изблик на чувства, които не се забравят вече 78 години.
„Ликуващ камбанен звън от всички църкви оповестява тържеството на правдата. В миг улиците се пълнят със стари, млади и деца. Умилителни гледки. Светнали лица, очи овлажнели, ръце се протягат за братско стискане с развълнувани поздрави: „Честито!“ Деца се прегръщат, в радостен изблик звънливи гласове разнасят: „Добруджа е наша!“ Сбъднат блян! Какво светло начало, да дочакаме и благословения краен завършек на светлите стари народни завети.“ Така е видяла столичани на този ден заслужилата българка Екатерина Каравелова.
Цената на това междудържавно споразумение обаче беше скъпо платена от близо 70-те хиляди българи от Северна Добруджа, които без особено желание поеха своя кръст и против волята им бяха задължително преселени в Южна Добруджа, като бяха разменени за около 9 хиляди лица от друг етнос и вероизповедание. С мъка и горчив плач те се разделяха със своите добре уредени домове и стопанства там и с гробовете на своите близки. Техните братя и сестри им помагаха да се устройват на новите места, а българската държава им осигури безлихвени заеми, зърно, семена и фураж.
Стефан АРАБАДЖИЕВ
Източник: tretavazrast.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
Comments are closed.