На тази дата 14-ти ноември през 1943 г. по времето на Втората световна война

На тази дата 14-ти ноември през 1943 г. по времето на Втората световна война:
Първа бомбардировка на София от британско-американската авиация.

Бомбардировките на България са поредица от нападения срещу София и други български градове и села от британските ВВС и ВВС на САЩ, по време на Втората световна война, от пролетта на 1941 г. до есента на 1944 г. които имат характер на реални бойни действия.

На 12 декември 1941 г. Великобритания първа обявява война на Царство България, едва на другия ден принудено от това Царство България, не можейки да направи друго, формално да отговори със същото.

Въпреки че България не участва в никакви бойни действия и винаги категорично отклонява такива искания на Германия, тя е подложена на жестоки бомбардировки от англо-американските въздушни сили, като най-тежко е засегната София. Ударени са най-вече граждански обекти, като: Александровска болница (напълно са разрушени южните болнични крила заедно с лекарите в тях), Сиропиталището Цар Борис I (напълно разрушено в 1944г.), Народния театър (тежко засегнат), Голямата Софийска синагога (тежко засегната, изгаря и уникалната и широко известна юдейска библиотека на общността, съхранявала безценната колекция от средновековни равинистични трудове), Първа евангалска църква на ул. „Солунска“ (напълно унищожена на 10 януари 1944 г.), Католическата Катедрала Свети Йосиф (напълно унищожена на 30.03.1944 г.), Руската църква Свети Николай (пряко бомбено попадение), Църквата от ХІ век Свети Спас (напълно унищожена в 1944 г.), Средновековния храм Свети Николай построен от Севастократор Калоян в 1260г. оцелял през 5 вековното турското робство (почти напълно разрушен на 30 март 1944 г.), Църквата Свето Преображение Господне (напълно унищожена на 10.01.1944 г.), Градската библиотека (напълно унищожена на 30.03.1944 г. изгарят 40 000 тома книги), Народната библиотека и Архивът на Българското Възраждане (напълно унищожени в март 1944г.), Библиотека на Столичната Митрополия, новопостроена унищожена заедно с всички книги и стари документи в нея (на 10.01.1944 г.) Синодалната палата – по време на тази бомбардировка в сейфа й изгаря и оргинала на фермана за създаването на Българската екзархия (1944 г.). Духовната академия (тежко засегната, разрушена е централната част на юг, изгорен е купола на храма вграден в нея), Софийският университет „Свети Климент Охридски“, Художествена академия, Руският лицей, Френското католическото училище, Католическо училище „Санта Мария“ на францисканците, Софийско епархийско свещеническо братство, Немското училище за деца до Немската евангелска църква и самата тази църква, Италианската кралска гимназия,Софийската духовна семинария в кв. Лозенец, Министерството на Народната просвета просвета (напълно разрушено на 10.01.1944 г.). Държаното Механо-електротехническото училище, Фелдшерското училище, III Девическа педагогическа гимназия, III Мъжка гимназия, V Софийска прогимназия, VII Мъжка Прогимназия, Основно училище „Св.Св. Кирил и Методий“ (сринато до основи в 1944 г.), Народният Археологически музей, Националният етнографски музей, Националният Природо-научен музей, Общинският музей, Домът на изкуството и печата, Художествената палата – фактически националната художествена галерия тогава, Софийската филхармония – Зала България, Паметника на Незнайния войн, (тежко увреден в 1944г., днешния е построен на празното място в 1981г.), Руски паметник е бомбардиран и повреден, във Враца – Държавно стопанско и тъкаческо училище (напълно разрушено на 24 януари 1944г.) Дори Бирената фабрика на братя Прошек е бомбардирана и тежко разрушена. Зоологическата градина пострадва много, животните умират или са ранени в клетките им, а немалко от останалите разбягали се обезумели трябва да бъдат застреляни. Взривени и опожарени са хиляди жилищни сгради, разрушен е градският център на София, Скопие, Враца, Дупница. На цялата българска територия и контролираните земи убити, безследно изчезнали и починали следствие бомбардировките са 4208 души, тежко са ранени 4744, или при съвсем непълна отчетност общо жертвите убити и ранени са не по-малко от 8952 българи , към половината от тях – в София където, в най-лютия студ, от нападателите са разрушени 12 657, предимно жилищни, сгради.

Хронология на предходните събития

На 22 февруари 1941 г. в Атина е подписана договореност на Гърция с Великобритания представлявана лично от Антъни Идън (Anthony Eden), да се приемат британски войски – експедиционен корпус за действия на север. СССР е съюзник на Хитлер, още в 1939 е сключил пакта Молотов-Рибентроп и вече си е поделил Полша с германците. Унгария е влязла в Тристранния пакт на 20 ноември 1940, Румъния само 3 дни след това на 23-ти, Югославия категорично потвърждава, че ще се присъедини към Пакта (и на 25 март 1941 го прави). Още на 16 октомври 1940 година германският външен министър Рибентроп иска от София в двудневен срок да определи политиката си спрямо Пакта, но Царя успява да държи България встрани. Немските войски обаче вече са на Дунава и са готови да го форсират – и като противници, и като съюзници. Комунистите в България настояват за незабавно включвате в Пакта, подемат усилена кампания и разпространяват позиви . В тази обстановка на 1 март 1941 г. в 13,35 ч. в двореца Белведере във Виена българският министър-председател проф. Богдан Филов слага подписа си и Царство България се присъединява към Тристранния пакт. На 22 юни 1941 г. започва операция Барбароса. На 24 юни 1941 г., получавайки одобрението на съветското правителство, посолството на Царство България в Москва представлява интересите на Третия Райх, Кралство Румъния и Кралство Унгария в СССР до 5 септември 1944 г., когато СССР обявява война на България. На 25 ноември 1941 г. Царство България се присъединява към Антикоминтерновския пакт. На 7 декември 1941 г. британските доминиони Канада, Австралия и Нова Зеландия обявяват война на Царство България, след нападението над Пърл Харбър и обявената от Третия Райх война на САЩ на същия ден
На 12 декември 1941 г. Великобритания обявява война на Царство България.
На 13 декември 1941 г., в отговор на това Царство България обявява война на Великобритания и САЩ и като някакъв вид компенсация към германците за категоричния отказ българската армия да участва във военните действия срещу Съюзниците.
На 5 юни 1942 г. САЩ обявява война на Царство България.
На 17 юли 1942 г. от територията на Съветския съюз, действащ в коалиция с Великобритания и САЩ, е прочетена програмата на Отечествения фронт, която предвижда „да се оттеглят незабавно българските войски, изпратени за потушаване борбата на братския сръбски народ срещу германското и италианското иго“ и „да се осигури съгласно Атлантическата харта националните интереси на българския народ чрез споразумение с другите балкански народи и чрез тясна дружба и сътрудничество на България със Съветския съюз, Англия, Америка и другите свободолюбиви народи“. (Срещата Чърчил-Рузвелт в Казабланка 14-24 януари 1943, фактически отменя Атлантическата харта)

След загубената втора битка при Ел Аламейн и десанта в Алжир (операция Торч) на 08.11.1942 година Северна Африка постепенно е превзета от съюзниците и авиацията на САЩ и Великобритания, разполага със сили базирани в там, по-късно в Сицилия, а след операция Хъски и в Южна Италия където летищата във Фоджа и Бриндизи стават бази на 15-та въздушна американска армия в състав 85 бомбардировъчни и 22 изтребителни ескадрили – 931 бойни самолета, попълнени в XII 1943 и I 1941 с още 739 бомбардировачи Б24 „Либърейтър” и Б17„Флаинг фортрес” – общо 1670 самолета, така Балканският полуостров става лесна мишена.

По настояване на Уинстън Чърчил започват разрушителни удари по населените места и територията на Царство България под претекста, че, макар невоюваща срещу никой от коалицията страна и в нормални дипломатически отношения с СССР , тя формално е немски съюзник. Той заявява: „Аз познавам българите от 30 години. Те са грешен народ, който заслужава да му бъде предаден тежък урок..“

След заключителния доклад на Обединения комитет на началник щабовете на САЩ и Англия на Квебекската конференция, състояла се на 23 август 1943г. са отправени препоръки до главнокомандващия съюзническите войски в Европа , генерал Дуайт Айзенхауер, ударите по обекти на територията на България да се засилят и тя да бъде наказана заради Германия и за разполагането на осем дивизии в Македония, Западните покрайнини и Беломорието. Привлечени са част от съюзническите бомбардировачи, действащи над Италия и Германия и се формира нова 15-а въздушна армия, чийто щаб първоначално е разположен в Тунис, а от 1 декември 1943г., след успешния десант на съюзническите войски на Апенините и овладяването на летищния възел Фоджия, щабът на армията се премества в град Бари. Обединеният комитет на началник-щабовете планира целите и реда за поразяването им с тежките англо-американски бомбардировачи. Сред първостепенните обекти се очертават София, Скопие и Ниш.

Решението за въздушна кампания срещу България на Имперския комитет по отбраната е взето под председателството на премиера Уинстън Чърчил и формално е протоколирано на заседанието от 19 октомври 1943г. Целта е да се постигне капитулацията на България. Изпълнението отдавна е в ход, цялото времеемко планиране и средоточаване на сили и средства е приключило и още предния ден 18-ти офанзивата срещу България започва като за пръв път тежко е бомбардиран Скопие, важен български областен град по това време. В 12,15 ч. 24 леки бомбардировача „Уелингтън” и изтребители Р-38 „Лайтинг” атакуват гара Скопие – разрушени са 40 сгради, убити са 30 човека, ранени са 23-ма. Същият ден са атакувани град Велес и гара Велес – убити са двама и е ранен един човек. В 16,22 ч. отново е атакувана гара Скопие като са убити трима и са ранени 15 войници. Свален е един противников изтребител. Бомбардирана е и гарата на Скопие Генерал Жостов. На 13 ноември е първата вълна директни атаки срещу София с 91 самолета B25, Wellington и Blenheim.

През февруари 1944 г. Чърчил отговаря на предложения за прекратяване на бомбардировките, че „след като лекарството е свършило толкова добра работа, нека да продължат да получават допълнителни дози от него.”

Самите британски историци като Базил Лидъл Харт признават, че „ползата от бомбардиране на цели райони в много отношения е твърде съмнителна“ и красноречиво определят „продължаването на бомбардировките на цели райони от британците много след като те вече нямат никакви основания или извинения да действат по този начин“ като “ пренебрежение към елементарните морални норми в бомбардировъчната кампания“ Но щом се признава тази аморалост, то как да се определи разстрелът от нападателите на безпомощни и ранени български летци излезли от боя какъвто е случаят с резстреляния във въздуха от тях поручик Иван Бонев и още по-нечовешкото преследване по улиците и разстрели на българското население с бордовите картечници от от снижилите се максимално американски изтребители на един малък град като Дупница на 4 януари 1944г когато загиват 80 души!

След войната се лансира тезата, че с протест на Васил Коларов, чрез Георги Димитров пред Сталин, по категорично настояване на последния пред Рузвелт, че не иска те да разрушават неговата бъдеща окупационна зона, американският президент след „черния Великден“ на София в 1944 г. заповядва, въпреки Чърчил, рязко намаляване на интензивността на бомбардировките.Но следват тежките бомбардровки на 24 май 1944 г. над София и на 12 юни и 28 юли 1944 г. над Карлово, като само при тях, макар да не са толкова масирани като предишните, убитите българи са най-малко 92.

Засегнати селища, поразени сгради и население

По време на Втората световна война, въпреки че не участва в бойни действия, България е подложена на жестоки бомбардировки от англо-американските въздушни сили, като най-тежко са засегнати София, Скопие, Ниш, Пловдив, Дупница, Враца и много други мирни селища все без съществено военно-опреративно значение. Атакувани са варварски безогледно най-вече граждански обекти, а средоточавенето на огъня изключително върху хуманитарни, духовни и културни обекти е фактическо военно престъпление. Безспорен тероризъм е практиката на англо-американската авиация да пуска осакатяващи микробомби c вид на лакомства, играчки и писалки с цел да бъдат поразявани най-вече деца. От тях в българският език остава израза: „Играчка-плачка“. Тези факти сочат реалната цел – смъртта и осакатяването на колкото е възможно повече български граждани . Унищожаването преимуществено на хуманитарната и духовна гражданска инфраструктура на България от англо-американските бомбардировки неоспоримо доказват самите поразените от тях обекти:

Сиропиталището Цар Борис I, модерен голям триетажен дом за сираци на бул. „Христо Ботев“ (напълно изличено от лицето на земята в 1944г)

Болничинте крила на Александровска болница (днес Медицинска академия), тогава най-голямата в България, са ударени с пряко попадение, напълно разрушено е северното крило с тежки поражения в останалата част (10 януари 1944 г.)

катедралата „Свети Александър Невски“ е сериозно повредена от шрапнелите и ударилите я взривни влъни, най-много пострадва северозападната й част, разрушени са всички мозаични икони от надвратните тимпани, повредена е живописта в северозападната галерия, витражи, стенописи от сводовите проходи, разкъсани са покривките на сводове и куполи. (1944г.)

внушителната църква Свети Спас от ХІ век, лобно място но обесения от турците съратникът Левски Киро Геошев пазила гробовете и на първия български генерал Сава Муткуров, Авксентий_Пелагонийски, родителите на Иван_Денкоглу и пр. (напълно разрушена на 30 март 1944 г.),

средновековния храм Свети Николай построен в 1260г. оцелял през 5 вековното турското робство (тежко разрушен на 30 март 1944 г.),

църквата Свето Преображение Господне на тогава бедняшкия квартал “Лозенец” (напълно унищожена на 10.01.1944 г.),

Света София, раннохристиянска катедрала от IV век, дала името на града, в нея е започнал и вторият вселенски събор. Пострадала подобно на катедралата „Свети Александър Невски“, паметникът на Незнайния войн долепен до нея е тежко увреден (1944 г.)

Черквата ротонда Свети Георги от началото на IV век, най-старата сграда в София (поразена в 1944 г.),

Синодалната палата – по време на тази бомбардировка в сейфа й изгаря и оргинала на фермана за създаването на Българската екзархия (1944 г.)

Софийската митрополия и резиденция на главата на Българска Православна Църква – увредена от ударните вълни, пожара и шрапнелите на бомбите унищожили напълно съседните й сгради – на Библиотеката на Столичната Митрополия, средновековния храм Свети Николай и целия последен етаж на Духовната академия в едно с купола на храма вграден в нея.

Духовната академия и Църковния исторически и археологически музей на пл. „Св. Неделя“ (тежко ударена на 30.03.1944 г, унищожен напълно централната южна част на сградата и целия последен етаж в едно с купола на храма вграден в нея),

Софийският университет „Свети Климент Охридски“ е сериозно ударен и увреден (1944 г.)

Художествена академия – увредена, особено северното крило, заедно с напълно разрушената Художествена палата, в която са Народния музей и изложбените зали за съвременно изкуство (10.01.1944г.).

Софийската духовна семинария в кв. Лозенец (пострадват семинарските сгради в 1944г.)

Католическо училище „Санта Мария“ на францисканците в София на ул.“Марин Дринов“ 30, негова възпитаничка е българската Майка Тереза – Донка Паприкова, сградата му е разрушена,ценни книги и архив е унищожен, дадени са и човешки жертви. (1944г.)

Френското католическото училище между улиците „Вашингтон“, „Нишка“ и „Цар Борис“ край катедралата Св. Йосиф (напълно унищожено 1944 г.)

Руският лицей на В. П. Кузмина на ул. 6 септември на пресечката й с „Иван Вазов“ (напълно унищожено заедно с катедралата Св. Йосиф в 1944 г).

Немското училище за деца до Немската евангелска църква на княз Батемберг, днешния паркинг до Операта на ул. Врабча.(тежко поразено в 1944г)

Италианската кралска гимназия на ул. „Раковски“ до пл. „Славейков“, където днес е кооперацията с голамата аптека. (напълно унищожена 1944 г.)

Враца – Държавно стопанско и тъкаческо училище „Царица Йоанна” (напълно разрушено на 24 януари 1944г., след това учебните занятия се провеждат в съседните села. )

Държаното Механо-електротехническото училище на ул. Нишка и ул. Опълченска заедно с настанената в него Първа девическа търговска гимназия (пострадало в 1944г.)

III Девическа педагогическа гимназия ( ІІІ държавна образцова девическа гимназия и педагогическо училище “Климент Охридски”) (пострадала в 1944г.)

Фелдшерското училище на ул. Ангел Кънчев с лице и на бул. Витошка е унищожено (1944 г.)

III Мъжка гимназия в Ючбунар на ул. Пиротска (тежко удярана в 1944 , напълно разрушено е източното му крило, дадени са и човешки жертви).

V Софийска прогимназия „Антим I“ на улица „Оборище“ в тогавашния Типографски квартал (училището е тежко разрушено в януари 1944 г.)

VII Софийска Народна Мъжка Прогимназия „Христо Г. Данов“ (тежко разрушена на 20.12.1943 г.)

Софийско основно училище „Св.Св. Кирил и Методий“ на бул. В.Левски“ и ул. „Гурко“, мястото където днес е БСФС (сринато до основи в.1944 г.)

Българската Академия на Науките (тежко ударена на 10.01.1944 г.),

Народният Археологически музей в съхранената благодарение българските следосвобожденски правителства старинната мюсюлманска сграда от 1451г. (тежко разрушен на 10.01.1944 г.),

Българският археологически институт на ул. Раковски 149, днес тук вдигнатата в 50те сграда с бившия унгарски р-т, (напълно разрушен 1944 г.)

Националният Природо-научен музей, пострен от 1927до 1936 г като единствената сграда тогава строена специално за музей (сградата е разрушена заедно с колекциите в 1944г.)

Националният етнографски музей (тогава наричан Народен музей) на пл. „Александър Невски“ в унищожената до основи Художествена палата, погиват практически всички десетилетия събирани от най-видни учени фондове с експонати, изследвания и документация (напълно унищожен 10.01.1944г.)

Общинският музей за история, археология, етнография и култура, наскоро открит в собствена сграда на пл. „Бански“ № 2 (напълно разрушен 1944г.)

Народният театър (тежко засегнат, напълно е разрушен южния ризалит на сградата в 1944),

Зала България – Софийската филхармония, точно на празника на българската култура е разрушена залата, органа и двата рояла. (24 май 1944г.)

Театър Одеон, най-известната софийска оперетна, театрална, концертна, лекционна и кинозала, бил е на ул. Цар Симеон и бул. Мария Луиза. Много от най-изтъкнатите български и гастролиращи чужди театрални артисти се изявяват на неговата сцена. (напълно разрушен на 10.01.1944г.)

Кинотеатър Пачев – на бул. Дондуков и ул. Търговска, днес северозападния ъгъл на Шератон, напълно разрушен при бомбардировките (1944 г.)

Кинотеатър Арда – на ул. Арда, пряка на ул.Търговска, унищожен е не само той, но цялата улица не съществува след бомбардирането (1944г.)

Народната библиотека, и Архивът на Българското Възраждане, намирали се са на ул. Раковски 104-106 (напълно унищожени в март 1944г.)

Градската библиотека на пл. Бански (напълно унищожена на 30.03.1944 г. изгарят 40 000 тома книги)

Библиотека на Столичната Митрополия, новопостроена унищожена заедно с всички книги и стари документи в нея (на 10.01.1944 г.),

Издателския комплекс на Държавната печатница заедно с намиращото се в него Държавно средно графическо училище за книгопечатане и графически изкуства (напълно унищожен на 10.01. и 30.03.1944г.), построен отново в 80-те години в идентичен вид на същото място, но като Национален музей за чуждестранно изкуство.

Най-големите книжарница и столично издателство – Тодор Ф. Чипев, за първи път публикували романа „Под игото“ на Иван Вазов, били са където , днес е северозападния ъгъл на Шератон (напълно унищожени в 1944 г.)

Домът на изкуството и печата (дом на художниците) на ул. Раковски югоизточния ъгъл с Граф Игнатиев монументална сграда със зали за художествени изложби, за театър, концерти, сказки, кабинети за работа, клуб (разрушен напълно 1944 г.)

Художествената палата (наречена Художествена и занаятчийска изложбена хала), фактически национална художествена галерия плюс Национална изложбена зала и два музея – на Съвременното българско изкуство и общодържавен Етнографски, на пл. „Св. Александър Невски“, новопостроена в 1937 г. голяма модерна зала от първата българка архитект – Виктория Ангелова-Винарова, унищожена в едно с експозицията и фондовете й включително практически цялото творчество на водещия български скулптор Александър Берхатлиев създал лъва на паметника Шипка и ред безценни творби на много други автори (напълно разрушена на 10.01.1944 г.),

Художествената галерия и първа сграда на Рисувалното училище, прочутата „Тъпкова галерия“ на югозападния ъгъл на ул. „Раковски“ и ул. Аксаков“, днес тук е голяма банка. (напълно разрушена 1944г.)

Софийско епархийско свещеническо братство – голяма нова 4 етажна сграда на българските свещеници на ул.“Св. Неделя“ (днес „Св. София“) и пл. Св. Незеля“ (напълно разрушена 1944г.)

Градското „казино“, което не е комарджийница както е възможно такова име да заблуди несведущите, а свободна зала за масови обществени, културни и политически форуми и срещи (днес в остатъците му е Градската художествена галерия в градската градина).

къщата музей на народния поет Иван Вазов (напълно унищожена и опожарена на 10.10.1944 г.),

Пантеона на загиналите за обединението на България софиянци и други българи от Желязната дивизия – 1 пехотен полк и 6 пехотен полк, (напълно унищожени са в 1944 г. 2 от 3-те паметни стени с имената на падналите)

Паметника на Незнайния войн, (тежко увреден в 1944г., днешния е построен на празното място в 1981г.) .

Паметника „Юнак“ на доброволците от българските гимнастически дружества легионери в войните за национално обединение на България, висок 8 м вътре в него с музей, пред игрище „Юнак” до днешната метростанция при стадион „В.Левски“ (напълно разрушен на 10 Януари 1944 г).

Руски паметник е бомбардиран, бомбата пада точно в основта на паметника, взрива изкопава 2 метрова яма, горната част на обелиска се откъсва и премества от долната, която пък силно се накланя, но паметника оцелява и скоро е поправен.

Народното събрание, с пряко попадение е разрушена западната му част (на 4 януари 1944г.)

Министерството на Народната просвета просвета, бул. „Царица Йоанна“ 19 дн. бул. Витоша (напълно разрушено на 10.01.1944 г.)

Окръжния съд – голямо здание на ул. Цар Симеон и бул. Мария Луиза, в 1941г. съда е преместен в Съдебната палата, самата сграда е срината от бомбите в сега на мястото й е Министерство на Екологията (напълно разрушена 1944г.)

Първата обществена сграда построена след Освобождението – Казначейството (ковчежничеството, хазната) и домът на Гео Милев – карето: ул. „Пиротска“, бул. „Мария Луиза“, Халите и Ул. „Вашингтон“ (напълно разрушени в 1944г.)

Централните софийски Хали (силно пострадали от ударните вълни, пожарите и шрапнелите в 1944г.)

Столичната градска община, на ул. „Гурко“ до градската градина (тежко разрушена на 10.01.1944 г.),

хилядолетният минерален извор създал града и Централна минерална баня (дебита на изворът е засегнат, на 10.01.1944г. е напълно унищожена половината и тежко засегната цялата останала част на обществената сграда)

Малката баня на ул. „Екзарх Йосиф“, и ул. „Искър“, трамвайната спирка при самия минерален извор (напълно унищожена 1944)

Двореца Враня, отдавна нямащ нищо общо с управлението на страната, в него са само вдовстващата царица с двете си невръстни деца, които се спасяват по чудо, но разрушенията и пожарът са сериозни.

Руската църква Свети Николай (тежко ударена на 10 януари 1944 г.)

Католическата Катедрала Свети Йосиф (напълно унищожена на 30.03.1944 г.)

Евангелската църква на княз Батемберг на ул. „Врабча“ и бул. Дондуков (напълно унищожена, днес на мястото е Националната опера)

Протестантската черква на Първа евангалска църква на ул. „Солунска“ (напълно разрушена на 10 януари 1944 г.)

голямата Софийска синагога (ударена няколко пъти, тежко засегната, изгаря и уникалната и широко известна юдейска библиотека на общността, съхранявала безценна)та колекция от средновековни равинистични трудове)

Зоологическата градина пострадва много, тогава тя е в центъра на града между булевардите Адолф Хитлер (сега отново Евлоги Георгиев), Цар Фердинанд (днес Васил Левски) и ул. Ген. Гурко, някои от животните умират или са ранени в клетките им, а немалко от останалите разбягали се обезумели трябва да бъдат застреляни.

Сръбската легация на североизточния ъгъла на ул. „Раковски“ и бул. „Патриарх Евтимий“ (напълно разрушена в 1944г.)

дори Бирената фабрика на братя Прошек е бомбардирана и тежко разрушена.

Разбира се, сякаш покрай всички останали, тежко са поразени и сградите на Централната пътническа ж.п. гара на София, красивата, но малка сграда на Министерския съвет на ул. Раковски (напълно разрушена), Министерствата на: Правосъдието на ул. Славянска, Финансите, Вътрешните работи, Железниците и пощите, Външните работи, Съдебната палата, Пощенската палата, Телефонната палата, Военната академия, Юнион палас, най-значимият хотел в Столицата, големите здания на застрахователната компания Феникс, на Земеделската банка и т.н.

С фугасни и запалителни бомби са взривени и изгорени хиляди жилищни сгради, разрушен е градският център на Столицата, заличени са не просто отделни сгради или квартали, а цели улици и площади като ул. „Търговска“, ул.“Знеполе“, ул.“Дрин“, ул. „Арда“, ул. „Марица“, ул. „Нишка“, ул. „Трапезица“ (днес са оцелели са само няколко десетки метра при сегашната статуя на София), ул. „15 ноември“ (на тази дата в 1920г. е първото заседание на ОН в Женева, днес това име носи друга улица западно покрай НС загърбила преддеветосептемврийското си „7 ноември“ – денят на победата над сърбите в битката на Сливница решила Сръбско-българската война в 1885 г.), пл. „Св. Спас“ (пл. „Трапезица“ днес несъществуващ, бил е в началото на бул. „Тодор Александров“), пл. (пасаж) „Св. Никола“ (унищожен, днес тук е пл. „Независимост“), унищожени са големи части от ул. „Леге“, бул. „Дондуков“, бул. „Царица Йоанна“ (сега бул. „Витоша“), бул. „Патриарх Евтимий“, пл. „Патриарх Евтимий“, ул. „Гурко“, ул. „Раковски“, ул. “Цар Калоян”, бул. „Александър I“ (днес улица) и пл. „Александър“, пл. „Бански“ (днес западния край на ул. „Триадица“), пл. “Света Неделя”, ул. „Върбица“, ул. „Балкан“, ул. “Цар Иван Шишман”, ул. “Иван Вазов”, ул. “6-ти септември”, ул. “Шипка”, ул. “Шар планина” бул. „Фердинаднд“ (днес бул. “В. Левски”), ул. “Граф Игнатиев”, пл. „Славейков“, бул. “Христо Ботев”, ул. “Стефан Караджа”, ул.а “Янтра”, ул. “Цар Иван Асен II”, ул. “Веслец”, бул. „Цар Освободител“, пл. „Цар Освободител“ ( днес пл. „Народно събрание“), ул. „7-ми ноември“ (днес ул. „15 ноември“), ул. „19 февруари“ (наречена на Букурещкия мирен договор 1886 г., укрепил Съединението на България) пл. „Александър Невски“ , ул. “Славянска”, бул. “Мария Луиза”, ул. „Пиротска“, ул. “Денкоглу”, ул. „Лавеле“, ул. „Ломска“ (сега „Вашингтон“),ул. “Цар Симеон”, бул. “Клементина” (сега ул. “Съборна”), ул. “Сан Стефано”, ул. “Шейново”, ул. “Алабинска”, ул. „Левски“ (днес ул. „Дякон Игнатий“), ул. „Позитано“ и пр. и пр. Една част от бомбите са с взривател със закъснител. Целта е да се постигне силно поразяващо действие, след като укрилите се в скривалищата излязат от тях на открито. Англо-американската авиация пуска и микробомби c вид на лакомства, играчки и писалки с цел да осакатяват предимно деца.

Според обобщени данни от Разузнавателното отделение към Щаба на войската, на командира на въздушните войски, болниците, общинските и полицейски власти за периода от 6 април 1941 г. до 1 септември 1944 г. с 45 268 бомби са бомбардирани 187 населени места в старите земи на Царството и в българска Македония, Западните покрайнини, Беломорска Тракия и земите под български контрол. Безследно изчезнали, починали следствие бомбардировките и убити на място са 4208 души, тежко са ранени 4744, при непълна отчетност общо жертви не по-малко от 8952 българи. (За сравнение в Баташкото клане загиват от 1500 до 5000 според различните източници). От жертвите 88% са мирни граждани – жени, деца, стари хора.

Екипът на сайта patrioti.net Ви приканва да не забравяме историята си, защото иначе сме обречени това да се повтори! Няма да забравим, няма да простим!