Сърбия в Освободителната война

След военното си поражение в Сръбско-османската война през лятото-есента на 1876 година, Сърбия през 1877 г. внимателно следи военните действия на руската Дунавска армия на Балканите.

Стремежът й е да използва новата война за постигане на своята държавна независимост, освобождаването на някои сръбски земи, но и за присъединяване на погранични български земи на югоизток.

След падането на Плевен на 28.XI/10.XII.1877 г. княз Милан IV и правителството в Белград приключват с колебанията си относно чия ще бъде победата и на 1.XII/13. XII. на свой ред обявяват война на Османската империя. Те се нареждат на страната на воюващата вече антиосманска коалиция, съставена от Русия, Румъния, Черна гора. Планът за действие предвижда участието на 82 000 сръбска войска, но в действителност военните действия започват с 40 500 войници. Атаките срещу турците започват още на 1.XII.1877 г. На север Тимошкият отряд, след като превзема прохода Св. Никола, овладява град Кула, Видинско, а по-на юг сръбската войска достига до крепостта Белоградчик, която по-късно е обсадена. Там пристигат и румънски войски и руска част откъм град Враца. В южна посока 40 000 сърби се развръщат по линията Куршумлий – Ниш – Пирот срещу 7 000 османски части. Явно основната част на османската армия на Балканите действа срещу руснаците и румънците, а откъм Сърбия са оставени само прикриващи съединения. На Пиротското направление действа Княжевацкият отряд от 23 000 с 90 оръдия. На 24.XII. 1877 г. той преминава река Нишава, влиза в бой с турците при Бяла Паланка, отхвърля ги и селцето е превзето.

На предишния ден руските войски на генерал Гурко са влезли вече в София. Победата при Бяла Паланка окриля сърбите и на 27.XII. те завладяват укрепленията около Пирот и на следващия ден след като османският гарнизон се изтегля към София, влизат в града. На запад срещу крепостта Ниш действат 14 000 сърби, които постепенно го блокират, като на 18.XII. завземат Прокупле, а на 23.XII. и Лесковац. Така на 27.XII. крепостта Ниш е блокирана. След щурма на 30.XII.1877г. Ниш капитулира. Взети са в плен 5 000 османци.

Едва след Одринското примирие 19.II.1878 г. сърбите заемат град Враня. След влизането в Пирот сръбски войски се насочват на югоизток и завземат Цариброд, Драгоман, напредват в западната част на Софийското поле и влизат в освободените вече от четите на войводата Симо Соколов Трън и Брезник и съседните села на юг. По време на Временното руско управление сърбите владеят редица днешни западни български градове като Брегово, Кула, Годеч, Драгоман, Трън, Брезник, Радомир. Те се оттеглят оттам бавно, през 1879 г., след сключването на мирните договори февруари – март и юли 1878 г.

Според прелиминарния (предварителен) Санстефански договор от 19.II. (3.III. н. с.) Сърбия за краткото си участие във войната от 50 дни (1. XII.1877 г. – 19. II.1878 г.) и с минимални загуби получава по-голяма част от Нишкия санджак с градовете Ниш, Лесковац и Прокупле и постига държавната си независимост.

Според окончателния Берлински мирен договор 1/13 н. ст. VII. 1878 г са им прибавени и Пиротско и Вранско. Това са част от българските земи в състава на от 1870 г. с Нишката и Пиротската епархии с митрополити българи, а според Цариградската конференция влизащи в западния автономен български вилает.

Стремежът на Сърбия за териториална експанзия все по-на изток навътре в България продължава и през Сръбско-българската война от XI.1885 г. От друга страна борбата за възстановяване на Санстефанските български граници в Моравско и Нишавско продължава през войните за национално обединение на българите 1913-1918 г.

Румен СТОИЛОВ

Източник: tretavazrast.com

Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!