Съкровището на Осман Паша

На 3 юни 1395 г. войските на султан Баязид І пленяват и екзекутират цар Йоан Шишман при Никопол и Търновското царство окончателно пада под османска власт.

Дългият период на османско управление е свързан с трагични и превратни събития. Но те раждат и много легенди, които се множат и след Освобождението на България. Една от тях е за съкровището на Осман паша.

Легендата за съкровището на Осман паша започва в края на 19 век, когато един турчин, връщайки се от плен, спрял в гр. Галац, Румъния, където по това време работил като градинар Марин, братът на писателя Цани Гинчев. Като благодарност за това, че са го приели на работа, за да изкара някой грош, този турчин разказал историята, която вълнува иманярите толкова време.

Преди да се предаде при Плевен, Осман паша наредил да се изкопае и иззида дълбока яма. В нея били спуснати всички бойни знамена, а висшите чинове – и своите скъпоценности. Кавалерията замела следите, а работниците били избити. И най-важното – това скривалище се намира извън Плевен – в местността край Куручешме.

Писателят Гинчев записал разказа на брат си. По-късно неговият внук д-р Петър Гинчев намира тези записки и заинтригуван ги изпратил на тогавашния Градски съвет. През следващата година – 1968, той изпраща второ писмо, като в него включва и нова информация, получена от един воденичар от с. Горна Митрополия. Новото било, че скривалищата са две – за хазната и архива, както и за знамената и ценностите.

Най-накрая писмата попадат в Историческия музей на Плевен. Започват да се търсят нови факти. В разбулването на мълвата се включват и нови личности – Цачо Вачев, Христо Топуркат и Топурков-син. Очевидец им потвърдил случилото се преди години, показал им и къде са намират османските галерии – в местността край Бабин Данин геран.

Цачев и Топурков-син заедно с двама уредници от Музея – Мария Атанасова и Димитър Радев, се опитват да намерят мястото. Тъй като в тази местност е опитното поле на Института по лозарство, от Музея предупредили ръководството му да се прекрати всякаква работа там. Заангажиран бил и бившият началник на Плевенския гарнизон генерал Владов. В крайна сметка били прокарани няколко траншеи – но без резултат.

В по-ново време шуменецът Цветомир Минчев отново разпалва иманярските страсти. През 1997 г. той заявява, че Плевен лежи над 3 тона злато. Закопаните жълтици били заплатите на турската армия за три месеца напред. Сам той бил проверил мястото с американски металотърсач и уредът реагирал на златна проба от 21-22 карата. А туркиня, внучка на участник в боевете край Плевен, изпратила иманяри да копаят в парк „Скобелев”. Казала им, че нейният дядо сам лично спуснал 5 сандъка със злато под редута. Наетите от нея багери изкопали две огромни дупки с диаметър 10 м и дълбочина 6 м. Съкровище нямало, само дето били прекъснати телефонните кабели на 5 селища от общината.

Въпреки несполуките, иманярите продължават да търсят златото. Те разкопават основите на стария мост край Плевен, където се е предал Осман паша, дълбаят край дулата на оръдията, край някакви свои белези и карти, нападат и музейни територии.

Историците обаче са категорични – златото е мит, заровени са само знамена, оръжие и архиви. Съществуват писмени доказателства, че при пет месечната обсада Осман паша е раздал докрай парите. Уилям фон Хербер, английски офицер от щаба, пише, че на дружините се паднали по 80 гроша, а той получил 75 гроша.

А руският кореспондент Немирович-Данченко разказва как когато руските войни започнали да правят конюшни, лопатите им се ударили в някакви жлеза. Разкрил се трап, от който извадили сандък. Вътре били положени 5 богато обшити със злато знамена, както и грамадно военно знаме, изписано с молитви. Пак фон Хербер си спомня, че той лично на 9.XII.1877 г. е помагал в конака да се опаковат архивите и регистрите. Пакетите поставили в сандъци и ги натоварили в кола. А накъде е потеглила тази кола, на него не му било известно.

Румяна ВЕСЕЛИНОВА, Плевен

Източник: tretavazrast.com

Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!