Създаването на Софийската зоологическа градина

Софийската зоологическа градина се появява преди 130 години, като първо по рода си начинание на целия Балкански полуостров.

Сегашните й внушителни размери и екзотични животни я превръщат в желано място за посещение и неизменна част от европейския облик на нашата столица.

Малко е известен фактът, че поборникът за свобода Тодор Павлов Пармаков – Хайдутина от село Горно Драглище, Разложко, е главният „виновник“ тази чудна градина да се сдобие със своя първообраз. Неговото име трябва да се помни като неделима част от летописа на Софийския зоопарк.

Първият зоопарк в нашата страна възниква в бившия царски дворец през 1888 г. По това време царската градина разполага с 20 дка площ. Тази немалка територия дава възможност да се задели част от нея за настаняване на диви горски животни и да се оформи зоокът. Именно Тодор Хайдутина доставил първите около 20 диви обитатели в дворцовата градина като подарък на княз Фердинанд.

Как са се запознали двамата?

Княз Фердинанд често ловувал в Рила планина и имал нужда от опитен водач на ловната му дружина. Посочили му Тодор Хайдутина, който по това време бил пандурин по опазване на стадата на Рилския манастир из Рила. Запознали се и след като Тодор Хайдутина умело го развеждал из планината, княз Фердинанд бил много доволен и решил да приеме сина му Лазар да живее и учи в двореца. Тодор Хайдутина изпратил сина си при княза и дълго размишлявал как да се отблагодари и с какво да зарадва княза за тази добрина.

Спомнил си, че при ловуването князът често повтарял:

„Ах, да имам в двореца за украса и забавление някой от тези горски обитатели, какъв чудесен кът в градината ми може да стане!“

Но какво може да направи в този случай един беден човек, който след погрома на Кресненско-Разложкото въстание през 1878 г., в което бил войвода на въстаническа чета, изоставил в родното си село дом, имот, добитък и преместил многолюдното си семейство в село Сапарева баня, където живее в голям недоимък? Остава му само планината, в която има много животни. Решава да улови живи животни от Рила планина и да ги отнесе на княза като подарък. Задачата за него е лесна, защото знае какво трябва да се направи за да се уловят живи и невредими някои от горските обитатели. При всяко отиване в двореца, за да види сина си, Хайдутина занася по едно живо животно на княза.

Първи, настанен в зоокъта, е черният лешояд (картал). Това е голяма горска птица – дължината на тялото му е 110-120 см, а размахът на крилата му е 260-300 см. Лешоядът може да лети с 20 кг плячка, като малко агне или козле, в ноктите си. Уловен е от Хайдутина на висока скала със специален железен кафез, в който за примамка е поставил парче месо. Когато лешоядът влиза в кафеза, вратичката се затваря и той се оказва пленник – жив и невредим. Князът веднага се разпорежда да се приготви голяма желязна клетка, в която лешоядът да има достатъчно пространство за свободно движение.

Хайдутина, въодушевен от добрия прием на лешояда, решил да запълни дворцовата градина и с други горски обитатели. Второто животно е сърничка, следват див козел, див петел, елен, вълк, дива свиня, глиган, горска сова, лисица и накрая кафява мечка.

Така в дворцовата градина Хайдутина подрежда малък зоопарк, който става любимо място за развлечение на царското семейство и придворните служители. Превръща се в голяма забележителност във възкръсналата след 5-вековното робство българска държава. Показван е на високите царски гости като атракция в развиващата се столица.

По-късно, след преместването на царския зоокът на специално определено място, той е вече назован Зоологическа градина и се превръща във все по-популярна забележителност за българи и чужденци.

Димитър ПАРМАКОВ

Източник: tretavazrast.com

Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!