Създаването на първата българска гимназия в Болград през 1858 г.

Културната европеизация на българите през Възраждането намира израз най-вече чрез просветата и стремежа към светско образование.

Първите български училища с подготвени учители, преподаващи на български, възникват след 30-те г. на ХІХ в. и успешно противодействат на чуждите културни влияния и практики. Те обновяват българина и неговия мироглед и полагат трайно основите на българската нация. През 1835 г. в Габрово е открито първото взаимно училище по инициатива на българите от Одеската колония Васил Априлов и Николай Палаузов и с подкрепата на букурещките търговци братя Мустакови и Иван х. Бакалоглу.

През 1840 г. Анастасия Димитрова открива първото взаимно училище в родния си град Плевен, а през 1846 г. Найден Геров създава в Копривщица първото самостоятелно класно училище. Така до Освобождението броят им нараства, надминавайки 1500. Просветата – новото духовно пространство на българина води до създаването на първата българска гимназия в Болград през 1858 г. Град Болград е средище на т.нар. бесарабски българи, преселили се през 1821 г. и основали този град.

За първи път идеята за българско средно училище тук дава големият българолюбец и учен украинецът Юрий Венелин. През 1832 г. той прави два проекта – превръщане на Болград в център на българското образование с откриване на Централно училище и полагане на основите на Национален български музей. За съжаление и двата проекта не се осъществяват. В навечерието на Кримската война с петиция бесарабските първенци правят нов опит, но руското правителство отново отхвърля искането за откриване на гимназия.

След Кримската война (1853-1856) Болград и района преминават в територията на васалното на Турция княжество Молдова, което от своя страна заедно с Влашко се обединява в една държава Румъния (1861). Бесарабия остава в румънска територия до Руско-турската война 1877-1878 г., когато отново се връща на Русия.

През 1857 г. за княз на Молдова султанът назначава Никола Богориди (брат на Алеко Богориди – по-късно първият управител на Източна Румелия), син на висшия турски сановник българина от Котел Стефан Богориди (ктитора на българската църква в Цариград). По същото време в столицата на Молдова – Яш, пристига Георги Раковски. Той е изпратен от българите в Галац да моли княза да разреши да се открие там българска печатница. Тук Раковски се запознава с двамата бесарабски първенци Панайот Греков и Георги Минчев, които са дошли да представят на княза общата молба – решение, подписана от хиляди българи за откриване на българска гимназия.

Раковски разбира важността на това искане за целия народ, отказва се от мисията за печатница в Галац и се посвещава изцяло на делото на болградските българи. Успехът е повече от сигурен, защото Раковски и княз Богориди са съграждани, на два пъти съученици в Котел и във Високата школа в Цариград и лични приятели. Князът на Молдова обещава да издаде указ за откриване на гимназията и по този повод през 1858 г. като благодари, Раковски му пише: „… знайте добре, Ваше Сиятелство, че бъдещето на българите е много по-светло от бъдещето на молдовците. Възползвайте се от обстоятелствата!“ Раковски и по-нататък продължава да се интересува от живота на Болградската гимназия. В издавания негов революционен в. „Дунавски лебед“ (от излезлите общо 61 броя за сведения има 37 статии, посветени на нея и проблемите на бесарабските българи) той ги насърчава, нарича ги „родолюбци българи, жители болградски“, „не вършите временна работа, но вечна“. Указът е връчен на 10 юни 1858 г. на избраното от населението първо училищно настоятелство, т. нар. Попечителен комитет от трима души – Панайот Греков, Никола Парушев и Дочо Христов. Възрожденският книжовник и педагог Сава Радулов изработва училищния правилник и програма, които биха били обсъдени и одобрени от Одеското настоятелство.

Указът има встъпителна част и 14 параграфа. Те включвали: Финансиране – осигуряване на средства, достатъчни за издръжка на гимназията; Прием – възможен за всички деца на болградските колонисти, както и на тези, дошли от поробените български земи с православно вероизповедание; Цели – подготовка на учители и служители (писари) и за продължаване на обучението в университети; Учебен процес – в две степени (първата – трикласна, втората – четирикласна), общо 7 г.; Основни дисциплини – 7 езика (български, румънски, френски, немски, латински, църковно-славянски и старогръцки), Математика, Физика, Естествена история, Космография, Агрономия, Рисуване, Закон Божи, Всеобща история. Всички учебни дисциплини освен румънския език се преподават на български език или чрез български език.

В срок е постегната учебната сграда, набавен необходимия инвентар и се пристъпило към назначаването на директор и учителски екип. Първото предложение Георги Раковски да стане директор се оказало невъзможно. Той имал смъртна присъда от турски съд и не можел да заема административна длъжност във васално на Турция княжество. А и самият Раковски продължавал своята революционна дейност. Тогава бесарабските епитропи издигнали кандидатурата на уважавания д-р Иван Селимински, но той отказал. Така се решава за временен директор да се назначи Сава Радулов, който пост той поел на 15 март 1859 г., а също били назначени първите учители Григорий Петрован по румънски език и Михаил Казанакли по Закон Божи. На 1 май 1859 г. тържествено била открита и осветена Болградската гимназия, а на 3 май приети и първите ученици. Учебните занятия започнали през септември 1859 г. от първи и втори прогимназиален клас. Класовете са създавани постепенно като последният 7-ми клас се създава през 1865 г.

Директорът, при когото текат първите години на гимназията 1859 – 1864 г., е докторът по философия Димитър Мутев, учил физика и естествени науки в Германия. Този високо образован българин допринася много за издигането на гимназията като учебно заведение с европейски облик. Той открива към гимназията пансион, в който се настаняват българчета от всички краища на родината, и им осигурява безплатна храна, зимна и лятна униформа, учебници и всичко необходимо за учебния процес. Само родителите на учениците от Болград  плащали такса, съобразена с материалните им възможност. Той закупува машини от Прага и от 1861 г. към гимназията започва да работи модерна печатница. Тя печата български книги, учебници, вестници и списания. Мутев събира и отличен учителски екип от високо образовани, някои с научни степени кадри: Иван Салабашев – доктор на математическите науки, завършил в Прага, Димитър Агура – магистър по история и по-късно първи български професор по история и ректор на СУ, Иван Гошев – дипломиран химик в Париж, Киряк Цанков – завършил във Виена, по-късно виден общественик и дипломат, Богдан Горанов – защитил научна степен по философия в Лайпциг и др. Така за първи път в една образователна институция се събира такъв педагогически елит – това се повтаря едва след тридесетина години при основаването на СУ „Св. Кл. Охридски“. Редът и дисциплината са строги и стриктно се спазват. Всеки клас има свой класен ръководител. Учебният процес има много елементи на университетска организация: зимна и лятна изпитна сесия, много свободни слушатели, каквато е практиката в руските университети, учителите носят званието „професор“, а те се обръщат към учениците с „господа“.

Гимназията избира за свой патрон имената на Светите братя Кирил и Методий. За пръв път гимназията отбелязва празника на славянската писменост и култура и съответно неин патронен празник на 11 май 1863 г. През 1864 г. празникът в Болград добива изключителна масовост. При Светата литургия в Болградския храм група ученици под строй внасят за първи път гимназиалното знаме с извезаните образи на Светите братя. Така се въвежда и за първи път традицията, валидна и до днес – всяко българско учебно заведение да има свое знаме. В края на учебната година се провежда Годишен училищен акт, т. е. екзамени (изпитвания) по всички предмети и тържество, на което се раздават награди – по една българска книжка на заслужилите ученици и се обявява кои ученици минават в по-горните класове. В дописка в „Цариградски вестник“ от 1861 г. научаваме, че „в края Директора в назидателна реч поблагодари на прилежните ученици за успехите им и на професорите за техните старания“.

Болградската гимназия се превръща в крупен възрожденски център. През 1860 г. тук се открива училищна библиотека с богат книжен фонд и с почти всички български възрожденски периодични издания. В нея имат достъп както учениците, така и всички граждани. Формира се и гимназиален театър (актьори са и учители, и ученици), който играе пред болградчани редица патриотични пиеси („Райна Княгиня“, „Стоян Войвода“, „Покръстване на Преславския двор“ и др.). В училищните стаи често се изнасят сказки, които въздействат и възпитават високо национално съзнание. Възпитаниците на Болградската гимназия получават образование на високо европейско ниво. Постъпили в университетите в Европа и Русия, те изненадват още от първите дни със своя широк интелект и подготовка и веднага се изявяват като студенти отличници. Част от тях (около 15%) получават стипендии от бюджета на Болградската гимназия, което е прецедент за европейските университети. Да не говорим, че Попечителният комитет осигурява стипендии, които са от 6 до 8 пъти по-високи от държавните стипендии например в Германия, Франция или Австро-Унгария.

Сред възпитаниците, завършили гимназията, личат имената на революционери – борци за национално освобождение, опълченци, държавници и политици, учени, военни дейци, юристи, основатели на българската опера и др. Трудно е да бъдат изброени всички, затова ще се споменат само някои: Ангел Кънчев, Олимпий Панов – съратници на Левски, Александър Малинов – лидер на Демократическата партия, пет пъти министър-председател на България, с принос за обявяването на българския суверенитет през 1908 г., Димитър Греков, министър-председател и няколко пъти министър, проф. Иван Вульпе, Константин Михайлов – Стоян, оперни певци и съоснователи на Софийската опера, легендарния командир на българската конница ген.-лейтенант Иван Колев, ген.-полковник Данаил Николаев – първи български офицер, произведен в чин генерал, четири пъти министър на войната, кръстник на Симеон Сакскобургготски, Стефан Кисьов – опълченец, достигнал до чин полковник, Мартин Тодоров – кмет на София, изградил Боянския водопровод, павирал центъра с т. нар. жълти павета, Никола Буров – банкер, братовчед на известния Атанас Буров и много други.

Болградската гимназия високо е ценена от големия наш поет и революционер Христо Ботев, който в своя в. „Знаме“ я нарича „това свято българско учебно заведение“ и остро и критично се обявява срещу опитите за нейната румънизация. В тази връзка той предупреждава директора на гимназията „… че орелът, който държи кръст в устата си, твърде лесно може да ни извади очите с краката си“ (орелът, който държи кръста в устата си, е символично изображение на румънския герб).

Другият титан на Българското възраждане Любен Каравелов също милее за Болград и Болградската гимназия и призовава: „учете се, мили мои братя…училището, черквата, читалището и другите обществени заведения трябва да останат за всички ни светиня.“

След Руско-турската освободителна война от 1877/78 г. Бесарабия влиза в пределите на Русия и започва брутално русифициране както на гимназията, така и на всички български училища в района. Така въпреки упоритата почти 6-годишна война на бесарабските българи гимназията се преобразува в Руска държавна гимназия „Император Александър ІІІ“ и цялото учебно съдържание минава на руски език. Едва през 2001 г. се подписва споразумение между България и Украйна (впрочем влязла в нейна територия след 1991 г.) за възможност за преподаване в гимназията отново на български език като тя получава името „Георги Стойков Раковски“.

Румен РУСЕВ

Източник: tretavazrast.com

Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!