Народното събрание в София е една от първите обществени сгради, построени след Освобождението.
Правителственото решение за построяване на сегашната сграда на Народното събрание е взето на 4 февруари 1884, като по това време министър-председател е Петко Каравелов. Идеята била сградата да може да се използва и за обществени развлечения – концерти, театър и други.
Създател на първия и основен проект за сградата е Константин Йованович, австрийски архитект с български корени. Баща му, родом от Враца, е бил управител на Кралския двор в Белград. Константин Йованович завършва класическа гимназия във Виена, а през 1870 г. — архитектура като отличник на Политехниката на Цюрих.
През 1879 г. е поканен от министър-председателя Петко Каравелов да изработи план за възобновяването на София и изработване проект на княжеския дворец. Пристига в България през 1880 г. За няколко години проектира сградите на Първа софийска мъжка гимназия, първата сграда на Висшето училище (сегашната сграда на Факултета по журналистика) в София и сградата на гимназия в Лом. По-късно става автор на проекта на Сръбската скупщина (1891-1892 г.) в Белград, храма Свети Сава (Белград), както и на възстановената родна къща на Караджорджевичите в Топола.
Основният камък на сградата на Народното събрание е положен на 4 юни 1884, а сградата е тържествено осветена на 25 ноември същата година. През 1896-1899 година е построено двуетажно разширение от северната страна по проект на архитект Йордан Миланов.
През 1925 година е добавено и последното триетажно северно разширение по проект на архитект Пенчо Койчев, което и днес гледа към площад „Александър Невски“.
Сградата на парламента заема централно положение в композицията на площад „Народно събрание“. Стилът ѝ е неоренесанс, като на фронтона е изписан девизът „Съединението прави силата“, част и от националния герб на България.
Сградата е исторически, архитектурен и художествен паметник на културата от национално значение.
Източник: 1kam1.com
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
