През 1875 година Българският централен революционен комитет взема решение за подготовка на всенародно въстание. Определени са 5 въстанически окръга: Русенско-Шуменски, Търновски, Старозагорски, Сливенски и Ловешко-Троянски. За център на въстанието се избира Стара Загора с ръководител Стефан Стамболов.
Въстанието избухва на 16 септември 1875-а. 800 души участват в сформираните шест големи селски чети. Някои от тях пристигат в околностите на Стара Загора в очакване да се присъединят към въстаниците от града. Водят се тежки сражения около селата Обручище, Самуилово и Елхово. Четите на Руси Бакърджията (100-120 души) и на Стефан Чифутов (105 души) водят сражения с турците в околностите на село Елхово. По същото време в Шуменско и Русенско действат две малки чети, които обаче скоро се разпадат, когато става ясен неуспехът на въстанието.
Старозагорското въстание дава явен знак, че на дневен ред е освобождението на българския народ. То е проверка на силите за следващата по-мащабна освободителна акция – Априлското въстание през следващата 1876 година, което ще привлече вниманието на Великите сили. В 1875 г. в Одеса се създава комитет за помощ на балканските народи за освобождение.
Въстанието е последвано от мащабни репресии от страна на турските власти. Около 600 души са арестувани, между които и част от организаторите на бунта.
Видни участници и организатори на въстанието са Иван Владиков-Владиката, Колю Ганчев, Стефан Стамболов, Иван Хаджидимитров, който е председател на Търновския революционен комитет. Сред тях са и Руси Аргов, Никола Райнов- Пантата, Захари Стоянов, Тома Кърджиев, Георги Икономов и Панайот Волов.
Източник: arhiv.marica.bg
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
Comments are closed.