Ако бях султан, щях да го назнача за велик везир, казвал Дякона Левски за дясната си ръка.
През 1838 г. на състоятелния земеделец Иван Крачула от с. Къкрина се ражда мъжка рожба, която кръщават Христо. Израства в Ловеч и в ранните младежки години се оказва словослагател в печатницата на немеца Волф в Белград. През 1861 г. сърбите въстанали, а Христо Иванов, като член на Първа българска легия, бил сред първите, които се присъединили към съпротивата им. В това славно сражение Васил Иванов Кунчев ще стане известен с псевдонима Васил Левски. Сърбия се освобождава и легията е разпусната. В следващите месеци като чираци и аргати Иванов и Левски се сближават.
По-късно Иванов започва работа в Пловдив като книговезец в печатницата на Христо Г. Данов. В Пловдив се среща с д-р Рашко Петров, с когото се знаят от легията в Белград. Но най-близък е с Петър Тананов от Дряново, Кръстю Тодоров от Карлово, Христо Митьов от София, Георги Тилев от Перущица, Петко Бояджиев от Панагюрище и Чирпанлията Душко. Тази тайфа ходи из Пловдив и проповядва българщината на заблудените погърчени българи. През лятото на 1863 г. из Пловдив се разчува, че са
докарали в затвора Левски вързан и окован от Карлово. Арестуван е за коня, който открадва навремето от вуйчо си архимандрит Василий, за да стигне до Сърбия. По молба на Христо д-р Рашко Петров разговаря с Найден Геров и градските първенци, за да помогнат за освобождаването на Левски. Думата им паднала на място и след три месеца тъмница той бил освободен.
На 20 декември 1864 г. Христо отваря собствена подвързачница в хана Кациграта, но през 1865 г. отново хуква по Европа да учи нови занаяти. По неведоми пътища се оказва в Порт Саид, тогава Османски Египет, и започва работа на строежа на Суецкия канал, като разбива камъни. Хваща се книговезец в Александрия и тогава му се присънва Левски. Казва му: „Ето, Филип Тотю и Панайот Хитов минаха в България. Какво стоиш бе? Ставай и върви с мене!” Поогорчил се Христо, „толкози бой да има”, а той да кисне в Александрия. Доста време му отнема да се прибере, но през 1868 г. отново е в Белград, където Левски, вече облечен във военна униформа, с благословията на Добродетелната дружина сформира
Втора българска легия официално присъединена към сръбската военна академия. Христо проявил старание и през февруари 1868 г. бил произведен в чин капрал (б.р. младши сержант).
След разпускането на легията Христо заминава за Букурещ с Левски. Дошло е времето за първата му революционна задача. По искане на председателя на Българския революционен централен комитет Любен Каравелов Христо е натоварен да убие милионера Христо Георгиев. Мисията пропада, но Христо утвърждава име на човек, готов на всичко за делото.
През 1869 г. се прехвърля в Русе и започва работа при местния книговезец. Продължава активната си революционна дейност, като ръководи комитетските дела в града и околните селища. В началото на 1870 г. в Лясковец, в къщата на Марин Станчев, е сред дейците, които приемат устава на комитета.
Христо и Стоян Маринов се сприятеляват и той го оженва за братовчедката на жена си Мария. От първата си жена, починала през 1890 г. има шест деца – Ружа, Янко, Свобода, Мара, Иван и Сия. Отваря собствен дюкян на площад „Баждарлъка” и се специализира в изработката на цигарени книжки. В къщата му отсядат всички дейци, които идват или заминават за Румъния. Един ден Левски гостувал в дома му, след което заедно отишли в Троянския манастир. Левски представил другаря си на игумена така: „Отче, ако бях султан щях да назнача Христо за велик везир, а сега в твое присъствие само ще го прегърна и братски целуна”. Христо изпълнява функцията на началник на
тайната комитетска полиция разнася писма и материали, налага наказания, организира терористични акции и обири за набиране на средства за оръжие.
На 29 декември 1872 г., петък, Левски е докаран в Търново. Христо и още двама се опитват да подпалят конака, но парцалите, напоени с газ паднали на „празно място”.
След обесването на Левски през есента на 1875 г. в Търново пристигнал Иван Хаджидимитров от Букурещ. Събрал комитета и поставил въпроса за вдигане на въстание. Присъствал и Михаил Сарафов, който яростно настоявал това да стане веднага. Христо се изказал, че бунт може да се вдигне най-рано през пролетта на 1876 г. В заключение казал: „Безумни са ония в Букурещ, които живеят нашироко, не знаят що има тук и тласкат народа в опасност. Где ви е оръжието, где е барутя, где е куршума, с какво ще облечеш, нахраниш срещу зимата въстаниците…”. Сарафов го нарекъл страхливец. Христо си грабнал калпака и тръгнал с думите: „Ставайте, колете се, бийте се, но аз ви казвам, че нищо не можем да направим и за това не трябва да излагаме без полза народа на опасност”.
След несполуката на въстаниците от 1875 г. Христо е принуден да се спасява в Румъния, един руски рибар от Силистра го прехвърлил във Влашко. Христо обиколил Браила, Галац и Букурещ. Разговарял с редица хъшове и установил, че
подготовката за бъдещото въстание е много слаба, че много се говори, а почти нищо не се върши. Срещнал се с Любен Каравелов, който му казал: „Човеци няма да станем, Христо!”
– Истина е! отговорил Христо, но знаете ли защо?
– По коя причина? – попитал Каравелов.
– По причина, че ние едни други се лъжем, по причина, че вие, главатарите ни, живеете в странство, нямате от работите в
България хабер и ни пращате да се бием срещу модерните пушки. Карате ни да запалим страната и да оставим народа да се разправя както ще с турците, но тази ваша постъпка и непростителна, вас и историята ще ви осъди…Потърпете да се приготвим.
По време на Априлското въстание през 1876 г. Христо е войвода на чета от 130 души, с която действа из Троянския балкан. От средата на май до септември Христо се укрива в Ловеч при брат си Никола Цвятков, а после се мести в къщата на Величка Хашинова. По време на Руско-турската война се озовава в Свищов и образува чета от 170 души, присъединява се към руските войски и влиза в Ловеч.
След Освобождението, на 10 септември 1880 г. Христо е назначен за „економ” на Образцовия чифлик край Русе със заплата 250 франка месечно, но на следващата година тя е намалена наполовина и той се прибира в Търново, където подхваща стария си занаят. В годината, когато умира жена му (1890), Христо е избран за народен представител в VI ОНС. На следващата година през декември той се жени отново за десет години по-младата от него Мариола Дочо хаджи Савова. От този брак се раждат още три деца – Сенка, Василка и Христо. Пенсионира се с 2400 лева годишно. По време на процеса на митрополит Климент (Васил Друмев) е в негова защита, поради което стамболовистката власт му намалява пенсията. Продължава да подвързва книги, работи с плат и кожа, украсява ги с орнаменти и бронзови букви. През 1894 г. прави своя помощник Иван Виделов за съдружник, който след няколко месеца се оженва за най-голямата му дъщеря Ружа.
Живее в оскъдица, защото получава пенсия от 70 лева месечно. Пише молби и прошения за помощ, но никой не му отговаря.
На 29 януари 1898 г., четвъртък, след кратко боледуване Христо Иванов – Големия умира.
Източник: politika.bg
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
