„Тук ще бъде пристанище Павлово“. Неотдавна това е гласяла една от табелите в покрайнините на София. Проектът „Софийско море“, който е и тема на този материал, е един от най-мащабните в историята на социалистическа България. Несъмнено граничеща с безумието, тази идея се превръща в неизменна част от ежедневието на софиянци в продължение на години. Каква е причината за осъществяването й и какво точно цели тя ще научите в този материал.
България на три морета – един от емблематичните моменти в българската средновековна история. За последно страната е имала такъв излаз по времето на цар Иван Асен II, а преди това и през „Златния век“ на цар Симеон Велики. От тогава този спомен се е запечатал в историята ни като символ на зенита на българската държава и мощ и често се връщаме към тези моменти, за да напомним най-вече на самите себе си, че някога нашата държава се е простирала от Черно, през Бяло, та чак до Адриатическо море.
Но нека прескочим столетия и да се пренесем в началото на 50-те години на ХХ век, откъдето започва разказа ни. Вече 4-та година БКП управлява, държавата ни е прекръстена на Народна Република България, а за първи секретар на ЦК на БКП и министър-председател е обявен Вълко Червенков. Само за няколко години, от 1950-а до 1956-а е извършено невиждано до тогава по мащаби строителство – над 30 тежки промишлени комбината заработват, копаят се проходи през Балкана, българският и румънският бряг биват свързани посредством „Дунав мост“, изкопани са десетки язовири, енергийната мрежа на страната ни е подсилена с 9 ТЕЦ-а и 17 ВЕЦ-а. Строежите далеч не свършват с дотук изброените, но не това е темата на тази статия.
Сигурно се чудите как малка страна като България е съумяла да намери не просто строители и инженери, но и финанси за реализирането на тези проекти. Отговорът се крие в създаването на различни движения и организации като Бригадирското движение с мотото „Да строим за родината!“, Трудови войски, че дори и в участието на редовната армия в „доброволните“ дейности по строежите. Не само това, ами трудовата повинност е засягала всеки „другар“ от обществото – например, хирурзи и часовникари изграждали пътища или пианисти и зъболекари копаели канали. Може би обзети от краен ентусиазъм, може би вдъхновени от „победата на червената идея“ държавните ни ръководители разпореждат началото на проекта „Софийско море“ или „София на три морета“. Идея, която днес мнозина оценяват като нелепа.
Първоначалната цел на мащабния проект е била течението на река Дунав да бъде пренасочено към София, т.е. река Искър да потече на обратно чрез система от шлюзове. Достигнала до София, водата, която извира от планината Шварцвалд е трябва да запълни т.нар. Софийско море, което от своя страна да бъде свързано с река Струма. Предвижда се и връзка с река Марица и по друг прокопан канал да стигне до Черно море. Чрез тези плавателни канали корабите биха могли да плават от Балтийско море, с което Дунав е свързан в Германия, да минават през Софийското море и по Струма да достигат Бяло море, а по Марица до Черно море. Резултатът – София на три морета.
Безумието и абсурдността на тази идея, както и многократните протести на учени и експерти, не спират разпореждането на началото на този план. И така в началото на 50-те години, първоначално възприеманият с насмешка проектоплан бива приведен в действие. Първоначалната цел била изграждането на канала Павлово – Панчарево с пристанища Павлово, Красно село-Север, Лозенец, Студентски град, Младост и Панчарево.
Властите наредили, че всеки гражданин на София е длъжен да участва в изкопаването на канала с определен брой работни дни на „обекта“ – от 3 до 20 месечно. И тъй като повечето софиянци имали постоянна работа, изпълнението на този норматив се случвало най-често през почивните дни или отпуските им, а понякога дори по време на самия работен ден. Мъже, жени, деца, учени, писатели, лекари и детегледачки – тези хора биват заставени да копаят „за родината“, независимо от факта, че те далеч не са свикнали с тежък труд. Всяка сутрин 2000 софиянци били събирани от предварително уговорени пунктове, извозвани до „обекта“, получавали са кирки, лопати и кофи и започвали да копаят. Ден след ден, кофа след кофа, постепенно изкопаването на „Софийското море“ започнало да се превръща в нещо съвсем нормално и рутинно в живота на обикновения софиянец.
Проектът започнал постепенно да създава трудности за властта. Завършването дори на първия етап на строежа, на канала от кв. Павлово до кв. Панчарево, вървяло меко казано мудно. Това е напълно разбираемо, предвид факта, че „Софийското море“ се прокопавало от хора, на които лопатата и кирката били чужди. И тук БКП използвала един от своите прийоми за мобилизиране на тогавашното население – морални награди (хвалби) за изпълнилите норматива си и обратното (порицания) за тези, които не съумявали. Въпреки кратковременните резултати, строежът не се ускорил значително. Простата причина е липсата на всякаква техника (били осигурени 2 багера и 2 булдозера за 17 километра канал, широк 20м. и дълбок 5м.), както и тоталната липса на организация. Според писателя Георги Марков, който определя проекта „Софийско море“ не само като безумие, ами и като тероризиране над населението, този строеж е продължил 7 и повече години.
Стигаме началото на 60-те години. Постепенно ентусиазмът спадал, темповете на работа забавяли значително, а медийната пропаганда споменавала все по-малко и по-малко грандиозния проект на БКП, наречен „София на три морета“. Докато един ден не станало ясно, че този проект е напълно невъзможен поради простата причина, че бъде ли напълнен прокопаният канал градската част на София щяла да бъде залята с вода – нещо, за което експерти и учени алармирали още преди на софиянци да бъде заповядано да копаят.
Историята със „Софийското море“ обаче не завършва дотук. След десетина години на тежко принудително копаене и стотици загубени работни и почивни дни, новата заповед, идваща от върховете на Партията, била да се закопае всичко изкопано до този момент. Софиянци нямали право да негодуват, нито имали право да откажат и започнали чинно да връщат пръстта в огромната дупка, зейнала в полите на Витоша. Следвали години на непрестанен труд. Със зариването на канала Павлово – Панчарево била зарита и идеята за „София на три морета“.
И макар проектът „Софийско море“ да е просто една страница от социалистическата ни история, неслучайно избрахме да Ви разкажем точно него. Това е един от моментите, в които най-показателно си проличава една от основните характеристики на тоталитарния режим в страната – пренебрежително отношение на властта към обикновения човек, както и смиреността, с която същият този обикновен човек изпълнявал нарежданията, спуснати от Партията. В същото време никой няма право да отправя критика към тогавашните граждани на София, тъй като те не са разполагали с особена свобода в действията си. Едно е факт – всички те малко или много са били част от грандиозно провалилият се проект „София на три морета“.
Автор: Филип Йотов
Източник: bulgarianhistory.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
