Предполага се, че Созополски манастир Св. Йоан Кръстител бил издигнат на мястото на древно тракийско светилище, превърнато в храм на Аполон Лечител, закрилник на древната Аполония.
През 4 в., когато християнството станало официална религия в Римската империя, на мястото на храма на Аполон била построена църквата „Св.Богородица Калеоса“. През 6 в. Аполония била преименувана на Созополис – „град на спасението“, тъй като тук била създадена една от най-ранните християнски общини. Постепенно около църквата „Св.Богородица Калеоса“ израснал манастир, който от 9 в. станал един от най-атрактивните книжовни центрове по тези места.
Манастирът била на границата между българската и византийската култура. Това определило важното му място в периода на християнизацията на българските земи, когато се появила остра нужда от богослужебни книги и от тяхното размножаване. Монасите знаели и български, и гръцки. Ето защо тук бил изграден голям скрипторий, където се превеждали и преписвали книги в следващите седем века. През 13 в. византийският пълководец Михаил Глава Трихонт построил нова църква в манастира.
През 1362 г. манастирът получил дарствена грамота от византийския император Йоан V Палеолог. При завладяването на този край от турците през 1453 г. манастирът оцелял и продължил активната си книжовна дейност. Запазени са преписки за спорни земи с бургаския манастир „Св.Анастасия“ от 16 в., както и патриаршески грамоти и решения на Светия синод, които засягат дейността на манастира или осъждат твърде свободното поведение на някои монаси.
През 17 в. манастирът бил нападнат от пирати, които го превзели и се настанили в него. След като успели да се справят с тях, турските власти взели решение светата обител да бъде разрушена , за да не служи за укритие на морските разбойници. Монасите заедно с оцелелите книги и манастирско имущество били преместени на о-в Халки в Мраморно море.
Останките от църквата, построена от Михаил Глава Трихон, се виждат и до днес в южната част на острова. Тя била голяма (19х12 м) и богато украсена отвън и отвътре. Стените са запазени и на значителна височина. Градежът е типичен за средновековните български храмове от 12-14 в. с художествено съчетаване на камък и тухли. Около манастирската църква са разкрити останки от трапезария, жилищни и стопански сгради, библиотека, царска резиденция. Манастирът имал статут на „царски“ и бил под прякото покровителство на българските царе и византийските василевси.
Любопитно: През 13-14 в. в околностите на Созопол имало пет манастира, главният бил островният манастир „Св.Йоан Кръстител“. Той бил обявен за царски манастир от българския цар Светослав Тертер (1300-1321). Предполага се, че тук е била и сватбата му с византийската принцеса Теодора, която по-късно станала съпруга и на приемника му Михаил Шишман (1322-1330).
Източник: nasamnatam.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
Comments are closed.