След падането на Търново княз Фружин, син на цар Иван Шишман, отива във Видин, който още не е превзет от турците. Там се среща с чичо си – цар Иван Страцимир, и сина му Константин. Княз Фружин води със себе си 130 войници, оцелели от битката за Търново.
Цар Иван Страцимир го посреща сърдечно, въпреки че е син на брат му от друга майка и макар първороден, е лишен от правото да наследи Търновското царство. Времената са тежки, турците всеки момент може да нападнат Видин с многобройна войска, а цар Иван Страцимир разполага само със 7-8 хил. воини. За да спаси поне сина си Константин, той го изпраща с кораб по Дунав със заръка да стигне до Виена. Заедно с него заминава и Фружин с войниците си. Близо до Пеща обаче корабът се натъква на подводна скала и потъва. Понеже корабокрушението става близо до брега, всички се спасяват. Това става през 1395 г.
На следващата година двамата научават за падането на Видинското царство. Константин и Фружин обаче не се отчайват. Те успяват да се срещнат с маджарския крал през 1402 г., когато султан Баязид е претърпял голямо поражение от Тимур при Анкара и е пленен. Казват на краля, че сега е времето да се освободи България, а ако им помогне, те ще се признаят за негови васали. Кралят обаче не приема предложението. Но тъй като са царски синове, им дава маджарски благороднически титли и ги зачислява в двора си, даже иска да ги ожени за свои племеннички. Но това не устройва братовчедите. Константин отива в Белград, среща се с княз Стефан и той обещава помощ.
През април 1404 г. Константин и Фружин заедно с 240 български воини тръгват към България. Когато преминават река Морава, към тях масово се присъединяват мъже от селищата в този район. Той още не е завзет от турците, но техни отряди непрекъснато ги нападат и ограбват. Така дружината на Константин и Фружин нараства на около 6000 души и разгромява множество турски отряди, които тероризират местното население. Оцелелите турски войници пристигат във Видин и искат валията на града да се справи с бунтовниците. Той разполага с 5000 конници и 15 хил. пешаци. Лично ги повежда срещу бунтарите, като смята, че лесно може да се справи с тях.
Константин и Фружин избягват битката и създават впечатление, че се страхуват от превъзхождащия ги по численост враг. Тогава валията заповядва турската конница да ги настигне и да завърже битка, а след това пешаците ще се включат в нея да доунищожат бунтарите. Точно такъв ход са очаквали българите. Те увличат турската конница с кратки сражения с малкия български конен отряд, който наброява 260 души. Така турците са примамени в местността Сариван, осеяна с блата. Турската конница затъва в тях, а покачилите се на околните дървета български стрелци ги поразяват със стрелите си. Когато на другия ден пристига турската пехота, тя е посрещната по същия начин и голяма част от нея е избита.
Константин и Фружин решават, че пътят им към Видин е открит. При това те са се договорили с някои от останалите български първенци в града, след като го доближат, те да вдигнат бунт, да избият намиращите се там турци и да отворят портите на крепостта. За съжаление сметките на българските князе се оказват погрешни. Като научава за въстанието и неговите успехи, синът на Баязид – Сюлейман, събира 40-хилядна войска и я повежда срещу въстаниците, които са само 6-7 хил. Пресреща ги при река Темска, приток на река Нишава, и с огромното си числено превъзходство им нанася разгромно поражение.
Повечето от въстаниците са убити. Водачите им обаче успяват да се спасят. Константин е приет от княз Стефан, а Фружин – от маджарския крал. Въпреки оказаните им почести, те не се съгласяват да се оженят за сръбски и маджарски аристократки. Според непотвърдени сведения Константин умира през 1423 г., Фружин – през 1427 г. Така се прекъсва династията на последната българска царска фамилия Шишмановци.
Според други сведения обаче въстанието е напълно успешно. Завладени са Видин, Ниш, Пирот. Начело на новосъздаденото царство застава синът на Иван Страцимир под името Константин II Асен и го управлява до смъртта си през 1422 г. Това става благодарение на създадената антитурска коалиция, в която влизат унгарският крал Сигизмунд, сръбският княз Стефан Лазаревич, влашкият княз Мирчо Стари, босненският, трансилванският и банатският владетел, а в нея участва и Константин II Асен.
След кончината му го наследява Фружин и управлява до смъртта си през 1438 г. Това дава основание да се смята, че последното българско царство е просъществувало до средата на ХV в.
Източник: duma.bg
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
