Повече от десет века преди процеса в Лайпциг в немския град Регенсбург заседава не по-малко значим за съдбата на Европа съд. Моравският архиепископ Методий заедно с негови ученици е изправен на подсъдимата скамейка заради това, че води богослужение на славянски език. Тази разпра е предизвикана от немските епископи Адалвин Залцбургски, Херманрих Пасавски, Антон Фрайзингенски и Ландфрид Сабионски.Те залавят Методий и го държат няколко месеца в предварителен арест в някакъв манастир или затвор. В края на 870 г. устройват в Регенсбург шумен процес. В него взема участие и самият крал Лудвиг Немски.
По време на процеса Методий се проявява като непоколебим защитник на правото на славяните да имат собствена църковна организация и отстоява твърдо становището си да бъде разширен кръгът на образованите славяни. За този блестящ полемист, смел, решителен и несломим човек Климент Охридски в „Пространното житие на Методий”, писано в ІХ век, свидетелства:
„Старият враг, завистник на доброто и противник на истината, повдигна против Методия сърцето на Моравския крал заедно с всичките му епископи. „В нашата област проповядваш” – казаха му те. А той отговори: „Ако знаех, че е ваша, аз бих се махнал, ала тя е на Свети Петър. И наистина, ако вие поради ревност и лакомия преминавате старите граници на панонската църковна област въпреки каноните, като забранявате Божието учение в нея, то пазете се: като искате да пробиете желязна планина с костен череп, да не би да си разпръснете мозъка!”
Съвременници са запомнили подробности за поведението на подсъдимия, превърнал се в обвинител. Ето откъс от „Пространното житие на Методий”:
„А те му казаха: „Понеже буйно говориш, зле ще си изпатиш!” Той пък им отговори: „Истината казвам пред царе и не се срамувам, а вие вършете с мене по волята си! Аз не съм по-добър от онези, които, понеже са говорили истината, са се избавили от този живот чрез много мъки.”
След това Методий наговори много такива работи, без да могат да му възразят с нищо. Тогава кралят каза изпод вежди: „Не го измъчвайте повече моя Методий, защото той вече се изпоти като в пещ!” А той рече: „Господарю, веднъж някои люде, като срещнали един философ изпотен, запитали го: „Защо си тъй изпотен?” А той отговорил: „Препирах се с грубияни и простаци!”
При тези думи се разотидоха ония, които се препираха с него и като го изпратиха в Швабско държаха го две години и половина като затворник.”
В своето послание до Херманрих от Пасау папа Йоан VІІІ по-късно подробно описва изтезанията над Методий:
„Наистина чия жестокост, да не кажем над епископ, но над какъвто и да било светски човек, а дори и над тиранин, или чия зверска свирепост не надмина със своята дързост, като подложи нашия брат Методий на затворнически наказания, като най-сурово и безчовечно го наказа да стои месеци наред под открито небе на зимен студ и дъждове, като го отдели от повереното му ръководство на църквата и като достигна до безумието да го довлекат на епископския събор и да бъде бит с конски бич, ако това не е било възпрепятствано от другите?”
Осъден на заточение заедно с неколцина негови ученици, Методий извършва дълга обиколка из Западна Европа. Отначало той е бил, изглежда, в западнобаварския град Елванген и в бенедиктинския манастир Нидералтайх на брега на Дунава. Сетне попада в Средна Северна Франция в древните манастири Люксьой и Сан Фльори. Сетне се застоява в манастира на остров Райхенау всред Боденското езеро, на границата между Германия и Швейцария, близо до Констанц, който по нова време се и числял към Щвабско.
В Кондиката на този древен манастир, наричана Лист на побратимените монаси, са вписани на гръцки език имената на Методий и неговите близки сподвижници Леон, Игнатиос, Йоакин, Симеон и Драгаис.
Името на Методий е поставено на първо място без пряко указание на неговия епископски сан. Това може да извърши единствено самият Методий. Така през хребета на столетията до нас достига собственоноръчният автограф на славянския първоучител.
Автографът на Методий бе отпечатан в значителен тираж в българския Кирило-Методиевски вестник „За буквите-О писменехь” (бр. 6 от 1983 г.). Факсимиле от манастирската кондика изпрати своевременно в редакцията Роланд Марти от Университета в град Саарбрюкен. Същия документ проучваше австрийският учен медиевист Алфонс Цетлер. Неговата публикация обаче се появи близо година по-късно от нашата.
Всъщност откритието принадлежи на българския германист доц. Боян Джонов от Софийския университет „Св. Климент Охридски”, работил в сътрудничество с учени от Германия и Швейцария. Той съобщава за този документ на Втория международен колоквиум по старобългаристика в София през август 1980 г. Негова публикация по въпроса обаче престоява десет години в Годишника на университета, преди да бъде отпечатана във в. „За буквите”. С този документ са се занимавали също П. Пипер, К. Байерле и Виктор Бур. Те бяха отбелязали единствено, че имената са от славянски произход. Открити са съвпадения с молитва в Синайския требник (молитвеник) – един от най-старите книжовни паметници, писан на глаголица върху пергамент в древния манастир от VІ век „Св. Екатерина” на Синайския полуостров, който е най-архаичният документ на славянската богослужебна практика.
Преписи от тази молитва са открити в баварския манастир Обералтайх в един кодекс с молитви, посветени на крал Лудвиг Немски от втората половина на ІХ век, а също в манастира Сан Емерам, поради което е известна най-вече като Санемерамска изповед.
Доказано е, че всъщност тя е дословен превод от старобългарски език.
Същата молитва изглежда под влиянието на Методий Ноткер І Балбулус въвежда трайно в немската литургия под названието „секвенция булгарика”.
Когато пристигат в Плиска при княз Борис І Кирило-Методиевите ученици донасят Баварската изповед заедно с други текстове и тя е вградена в богослужебната практика на новосъздадената българска християнска църква.
В Кондиката на манастира Люксьой също се вписани тези имена. А в списъка от Райхенау присъства името и на монаха Лазар. Именно той осведомява папа Йоан VІІІ за незаконното заточение на Методий , като на връщане от Рим е убит по поръка на епископ Херманрих.
Илия ПЕХЛИВАНОВ
Източник: tretavazrast.com
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
Comments are closed.