На 21 август 1737 г. след близо месец жестоки мъчения в турските зандани ТРИ ПЪТИ е обесван духовникът Симеон Самоковски.
На 20 август с изтръгната брада и коса, след 25-дневно зверско мъчение, самоковският митрополит е осъден за главен организатор и водач на завера срещу султана и по заповед на Али паша се насрочва неговото обесване на следващия ден.
На 21 август зад църквата „Света София“ се пристъпва към изпълнение на присъдата. Симеон увисва на въжето, но бесилката се счупва. Турците бързо сковават ново бесило и пак бесят гордия българин, но въжето се скъсва. Разярен Али паша нарежда на сащисаните си подчинени да се смени въжето и го бесят трети път.
Митрополитът издъхва, но го оставят да виси на въжето. След 3 дни въжето отново се скъсало. Срахувайки се от преклонението и упованието в още един български герой и софийски светец-мъченик, Али паша забранил Симеон да бъде погребан в София и тялото му без много шум бива пренесено в Самоков.
Факти от БЪЛГАРСКА ПАТРИАРШИЯ
Свещеномъченик Симеон Самоковски е със светско име Симеон Попович. Няма данни за рождената му дата, нито за родното му място, но е известно, че е сред организаторите на въстанието в Нишко и Пиротско и че става Самоковски митрополит през есента на 1734 година. Като такъв е арестуван от турците през 1737 г., окован и хвърлен в тъмница, измъчван и мъченически загинал на 21 август същата година.
Тялото на митрополит Симеон Самоковски било погребано в притвора на Бельовата църква, вляво зад вратата, където през 1994 г. при археологически разкопки археологът Веселин Хаджиангелов открива гробната яма с част от мощите на великия мъченик и част от св. Евангелие, митрополитския жезъл и златотъкана митрополитска одежда. Няколко години по-късно мощите на светеца почиват на видно място в Бельовата църква, а денят на неговата смърт – 21 август – е обявен за празник на гр. Самоков.
Източник: bgnasledstvo.org
Вижте повече на Patrioti Net
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
