Знамето на българското опълчение е единственото в историята, наградено с орден „За храброст”
Бойното знаме, заедно с клетвата на воина, е най-яркият елемент на войнската символика, олицетворяваща дълга към Отечеството, държавността и армията ни. Като символи на честта, доблестта и победите на българската войска, бойните й знамена поддържат бойния дух висок. Затова неслучайно те се развяват в най-критичните моменти и на най-опасните места по време на боевете и напомнят на българските воини за тяхната клетва, да пролеят кръвта си и дори да дадат живота си, в защита на Отечеството.
Едно от най-скъпите бойни знамена на нашата армия е Самарското знаме. То е ярък символ на несъкрошимия български дух.
От едната му страна е избродиран образът на Иверската Богородица, а от другата страна – образите на Светите братя Кирил и Методий. Живописните работи са извършени от петербургския художник Николай Симаков, а бродериите – от монахините на Самарския манастир.
Към дръжката на знамето са прикрепени три ленти: синя с надпис „Да воскреснет Бог и разточаться врази его“, червена с надпис „Самара-българския народ, 1876“ и бяла. Пиката на знамето е сребърна и е изработена по проект на граф Рошфор.
Било е предназначено за въстаниците от Априлското въстание – 1876 г., но бързото му и жестоко потушаване от аскера и башибозука не позволява това да стане.
По решение на Думата на град Самара от 17/29 април 1877 г. знамето е предадено на главнокомандващия руската Дунавска армия, великия княз Николай Николаевич, за да бъде осветено и връчено тържествено на Българското опълчение.
На Гергьовден, 6/18 май 1877 г., в Плоещ делегация от Самара, състояща се от съветникът Пьотр Алабин и кметът на града Ефим Кожевников, връчва Самарското знаме на Българското опълчение на специална воинско-църковна церемония. На нея знамето е приковано към дръжката си със сребърни гвоздейчета.
Последният пирон е закован от старият поборник и войвода, дядо Цеко Петков, наричан още Балканския орел. Той сваля калпак, целува знамето, и с вдигнат към небето поглед, възкликва: ”Да даде Господ това свято знаме да премине от край до край през многострадалната българска земя. Нека нашите майки, жени и сестри да изтрият с него скръбните си очи, а след него да настане траен мир и благоденствие!”
Знамето е поверено на 3-та опълченска рота с командир, щабс-капитан Попов от 3-та опълченска дружина, с командир подполковник Павел Калитин. За знаменосец е назначен унтерофицер Антон Марчин. С новия се боен флаг опълченците преминават в тържествен марш пред официалните гости на церемонията.
Светинята се прочува по време на боя при Стара Загора на 17/29 юли 1877 г., когато Българското Опълчение получава своето бойно кръщение.
Главният турски удар в боя поема 3-та опълченска дружина. Опълченците се сражават храбро и дори контраатакуват врага под свилените дипли на Самарското знаме. Турците са стъписани от героизма на опълченците и отстъпват. Сюлейман паша обаче хвърля все нови и нови сили в боя, без да се съобразява с дадените жертви и таборите му отново налитат бясно.
Те засипват опълченците със смъртоносен град от куршуми и снаряди. Знаменната рота попада под фронтален противников огън. Загиват знаменосците унтерофицер Антон Марчин, унтерофицер Авксентий Цимбалюк и опълченец С. Минков.
Противникът се опитва отчаяно да плени Самарската светиня. Воините на Трета опълченска дружина се хвърлят като лъвове в негова защита. Те знаят, че ако тя поподне в плен, българското опълчение ще бъде разформировано като войскова част.
Разгаря се жесток ръкопашен бой, при който падат голям брой убити и от двете страни. В решаващия момент Самарското знаме е спасено и изнесено от бойното поле от стихийно сформирана знаменна група в състав: унтерофицера Тома Тимофеев, опълченците Никола Корчев, Павел Малкин, Д. Минков, прапоршчик Стефан Кисов, Никола Кръстев, осетинеца Николай Караев – Дудар и други.
След жестокия натиск на врага, 3-та опълченска дружина е принудена постепенно да се оттегли с бой, за да не бъде обкръжена.
Самарското знаме е развявано и в епичните боеве през август 1877 г. при отбраната на Шипченския проход от руско-българския отряд на генерал Николай Столетов. В критичния момент на боевете, кагато турците обкръжават смелите защитници на прохода, се чува нареждането Самарското знаме да бъде свалено от дръжката и изгорено, за да не попадне в плен, затворите на оръдията да се извадят.
Има дори предупреждение към генерал Столетов да се спасява, тъй като турците отрязват пътя за отстъпление към Габрово. Патроните са привършени, щиковете са пречупени и орлите вече не летят към тях, но остават прикладите и онази стоманена вяра, за която бронебойни куршуми – няма открити!
Орловци плачат като деца и молят своите командири да не предават Шипка. На командира на сапьорната команда, поручик Романов, е заповядано всеки момент да запали фитилите на фугасите, с които е миниран върхът.
И когато отчаянието започва да взема връх над изморените от августовския пек и непрестанните атаки опълченци и руски воини, от Габрово пристигат 200 руски стрелци, качени по двама на коне и от движение атакуват врага. Шипка е спасена!
Самарското знаме води опълченските дружини в шеметни щикови атаки и в сражението при укрепения турски лагер Шипка – Шейново на 8 и 9 януари 1878 година, когато е разбита и пленена Централната османска армия на Вейсел паша.
След войната 3-та опълченска дружина е преобразувана в 3-та пеша Радомирска дружина. Самарското знаме се пази в гарнизона ѝ в Радомир, от където е последният му знаменосец Никола Корчев. През 1881 г. дружината получава друго бойно знаме.
В периода от 1881 до 1946 г. Самарското знаме се съхранява в Двореца в София. През 1946 г. е пренесено в Националния военноисторически музей, където се съхранява и до днес, в камера, при специални условия.
По случай третата годишнина от кръвопролитните боеве при Стара Загора, на 19 юли 1880 г. се провежда юбилейно честване. По време на тържеството, на Самарско знаме е връчен орден „За храброст”- I степен.
Така Самарското знаме става единственото наше бойно знаме, наградено с ордена „За храброст”, като знакът му е вграден в богато декорираната дръжка.
След Освобождението Българската армия ще има още много бойни знамена, но Самарското знаме ще остане най-популярното от всички. То ще се превърне в еманация на несломимия български дух и саможертва пред Олтара на Отечеството и в скъп символ за всеки българин, защото под неговите свилени дипли изгря Свободата на България, след пет века на робство.
Източник: desant.net
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
