Руса Попгеоргиева живяла близо сто години. Патила и препатила, тази странджанка е била 14-о дете на бедни родители от село Кулата, Лозенградско. Ще повярва ли някой, че е останала без баща, когато е била само на пет години, че е родила първата си рожба шестнадесетгодишна… Мъжът й Георги Саров бил година-две учител, после се опопил и служил от село на село, докато се установи в Паспалово. Навсякъде попът завързвал нови познанства, та къщата им никога не оставала без гости. И то какви гости е посрещала баба попадия?
„Около Света Богородица у нас дойде учителят ни Димо Петров и покани попа на года в Търново – щял да годява Евтим (по-късно поп Евтим) – четем в спомените на легендарната баба Руса, които се съхраняват в Държавен архив, Бургас. – Отидоха. Върнаха се на същия ден посред нощ… Сложих трапеза и като се нахранихме, казах: „Ами дайте дара си де, да го видим“. Попът по едно време измъкна от пазвата си един револвер и една кама. Аз изтръпнах. „Можеш ли да го скриеш така, че никой да не го намери?“ – запита ме той. Аз взех оръжието и докато шътах, без те да ме забележат, го окачих на един пирон зад пердето на баджата ни. След малко попът поиска да му покажа оръжието. „Няма го, скрих го“. Започна да го търси. Всичко в стаята претърси, разпаса и моя пояс – не го откри. Тогава аз отмахнах пердето и показах оръжието. В този момент гостенинът – уж на булката таткото (всъщност войводата Георги Кондолов, б.р.), ми каза: „Дай си ръката, попадийо“, а на попа каза: „Друг път, ако получиш пак такива дарове, не ти, а тя да ги укрива, на нея да ги даваш“. На вратата се почука и влезе Васил Попов. След като разговаряха, Васил излезе и повика бакалина Вълчо Тамахкяров и Никола Кискинов. Закълнаха ги у нас. Кондолов ги кълнеше. На масата: евангелие, револвер и кама. Те, като целуваха евангелието, револвера и камата, казваха: „Душите ни да излязат, ама думата ни за оръжието на мегдан няма да излезе…“ У нас оставиха два револвера и два патрондаша, които аз укрих“.
От лични по-лични комити и войводи били гостите: Михаил Герджиков, Георги Кондолов, Стамат Икономов…
Лазо Лазов – войводата на Дерекьойския участък по време на въстанието, лично я закълнал много по-рано пред кръстосани кама и револвер. След клетвата я изпратил на тайна мисия в България. До село Коджабук (Голямо Буково) Руса Попгеоргиева пренесла в една от подметките на обувките си важно писмо. А на връщане обратно – един револвер с патрони и няколко книжки. Пренесла ги препасани на кръста й с бинт…
На подобни рискове тя се излагала още много пъти. А къщата им в Паспалово била като хан. Там посрещала, хранила, крила, лекувала, прала, обличала и изпращала в неизвестното мъже и младежи, благославяйки ги за страшния им път. Колко пушки, патрони, барут, цървули, сапун, тютюн и други неща са укривали в поповата къща? В нея били закълнати и селяните, преди да влязат в смъртната дружина на Паспалово.
Баба Руса е преживяла като никоя друга жена и покрусата от погрома. Тя била от малцината свидетели на сражението, в което Кондолов бил смъртно ранен. Затрогващ е разказът й за края на войводата:
– Набрахме много горски цветя и ги поставихме върху му. Всички плачеха, но мен сърцето ми се късаше от мъка по човека, когото съм посрещала и гощавала в къщата си, който бе ме направил комитка и бе ме напътствал в комитската работа. Много войводи и четници бях виждала и посрещала, но като Георги Кондолов юначен, добър и справедлив не познавах друг. Той си бе нашенец, странджанец, говореше си като нас и най-добре познаваше и радостта ни, и неволите ни.
След двадесетте дни свобода, в Странджа връхлита с 40-хилядна армия Шукри паша. За да изгори всичко по пътя си. Стари и млади хукват да се спасяват. Бяга и попадията с петте си деца, едно от които едва проходило. Можем ли да си представим как го е носила на ръце, как е запушвала устата му да не се чува плачът му. Било е заповядано: врекне ли дете – да му се стисне гръцмуля и да се хвърли в храсталак или в пропаст…
Накрая се установяват в село Бата, Поморийско. Поп Георги умрял в 1910 г., а попадията останала вдовица до края на живота си.
Източник: duma.bg
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
