Ротондата „Свети Георги“ е православен храм, построен в късната античност в архитектурната форма на ротонда, в София, България. Намира се във вътрешния двор между сградите на хотел Балкан и Президентството на ниво с няколко метра по-ниско от съвременните софийски улици. Смятана за най-старата запазена сграда в града, тя е построена в началото на IV век, не по-късно от времето, когато София е била резиденция на императорите Галерий и Константин Велики.
Църквата е част от по-голям археологически комплекс. Специалистите я определят като една от най-красивите постройки в т.нар. „Константинов квартал“ на Сердика-Средец, където е бил дворецът на император Константин Велики
Първоначалното предназначение на сградата е предмет на различни хипотези и не е напълно изяснено. Богдан Филов предполага, че тя първоначално е баня, смятайки инсталациите под пода за хипокауст, но по-късно е установено, че те са с вентилационно предназначение. Основните съвременни хипотези са, че сградата е строена като мавзолей или мартирион или като церемониална зала. Тя е превърната в църква през VI век
По-късно тук са се съхранявали светите мощи на небесния покровител на България – свети Иван Рилски и според преданието са излекували византийския император Мануил I Комнин. Мощите са заграбени от унгарците в 1183 г., по времето на крал Бела III, когато съюзените войски на сърби и маджари нахлуват в Средец, разрушават и разграбват града. След кратко пребиваване в столицата Естергом, където католическият епископ онемял, след като се отнесъл непристойно с тях, те са върнати в България през 1187 г. Мощите на светеца са почивали тук още веднъж, когато са били тържествено пренасяни от Търновград към Рилския манастир в 1469 г. Първоначално тук е погребан и сръбският крал-светец Стефан Милутин, чиито мощи по-късно са пренесени в църквата Свети крал (днешната катедрала „Света Неделя“).
Външно от северната страна на главната абсида е светият гроб на Св. мчк Георги Софийски Най-нови.
През османското владичество в 16 век църквата е преустроена на джамия. В средата на 19 век заедно със Света София и строената за джамия сграда на днешния Археологически музей е изоставена от мюсюлманите. Не след дълго българите-християни отново ѝ връщат старото предназначение на православен храм.
Въпреки неголемите си размери този паметник е подобен на ротондата „Свети Георги“ в Солун. Носещ духа на раннохристиянската епоха и българското Средновековие храмът-ротонда има внушително въздействие и е обект на задълбочени изследвания и оправдан интерес не само в православната и католическа църковна общност и сред видни деятели в световните научни и културни среди, но и привлича множество обикновени поклонници и туристи. Тук в извънредни случаи се провеждат тържествени военни церемонии и се изнасят концерти с православна и класическа музика.
Като действащ храм се споменава от Владислав Граматик в разказа му за пренасянето на мощите на св. Йоан Рилски от Търново в Рилския манастир през лятото на 1469 г. В него те са изложени на поклонение в продължение на шест дни. По това време църквата е и митрополитска катедрала, в която се намират мощите и на свети крал Стефан Милутин. В житието на свети Пимен Зографски (XVI в.) също се споменава за църквата, в нея светецът учи иконопис шест години. След това при султан Селим I ротондата е превърната в джамия, наречена Гюл-джамаси. Стенописите били заличени с бяла мазилка и заменени с растителни мотиви.
След Освобождението на България от османско владичество тя е изоставена и занемарена. Едва при смъртта на Александър Батенберг е пригодена за временен мавзолей, в който били поставени тленните му останки, докато бъдат пренесени в специално построения за него мавзолей през 1898 г. През 1915 г. ротондата е изчистена от всичко, прибавено в нея при превръщането ѝ в джамия. Съборено е минарето, вътрешната мазилка е премахната и се открива средновековната живопис, състояща се от три пласта.
Запазени са във фрагменти 5 слоя стенописи. Изключителен сред всички стенописи е този, изписан в 10 век най-вероятно по времето на цар Симеон I Велики, цар Петър I или на цар Самуил. Запазен в горната част на нишите и над тях. Представя празниците Благовещение, Кръщение Христово, Сретение, изображения на четиримата евангелисти и на петима светци (на западната част на входа), между които се различава образът на свети Антоний Велики. От този период е и хороводът от ангели – шест или осем фигури, движещи се на изток от ляво и дясно, запазени са само части от техните двуметрови фигури и част от главите. Уникален е одухотвореният и монументален, но човешки образ на глава на ангел, изписан под купола, като той е може би, ако не единствената, то най-въздействащата творба, която ни дава представа за високото майсторство на българската художествена школа от златния век на Първата българска държава. Някои специалисти не без основание считат, че той надминава образците на много по-късните Боянска църква и Италиански проторенесанс.
Първите проучвания в ротондата „Свети Георги“ са направени от проф. Богдан Филов през 1915 г., 1921 г. и 1932 г., който публикува и нарочно изследване за черквата през 1933 г. В края на 1980-те години е завършена цялостната реставрация и консервация на църквата и тя добива днешния си максимално близък до късноантичния и средновековен първообраз вид.
Източник: wikipedia.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
