Интересен и забележителен момент от младежкия живот на Иванка Ботева е силното слово, което тя, едва 14-годишна, произнася на 27 май 1890 г, във Враца, където тържествено бил открит първия паметник на Ботев.
Интересното е, че тя не се обърнала най-напред към Фердинанд, а към министрите и гражданите, като говорела не само за баща си, но и за неговите четници. Ето и словото, което произвело силно впечатление:
„Милата ми майка ме доведе между Вас да присъствувам на тържествения празник – откриването на паметника, въздигнат в чест на милия ми и незабравим баща – Христо Ботев и другарите му. Аз съм малка и не в състояние да Ви разкажа особено нещо за баща си, но аз ще Ви изкажа това, което младежкото ми сърце чувства в тази минута, като погледам този свещен за мене бюст…Когато любезният ми баща е заминал с дързостните и доблестни синове на България, да я отърват от робството, не съм имала щастието при разделянето ни да запомня баща си, да го целуна за последен път и кажа последното сбогом. В тази възраст аз не съм била в състояние да разбера и усетя тази вечна раздяла, че няма вече да видя милий си баща. Божието предопределение било друго с него, той трябвало да стане предводител на тия, които положиха живота си за спасение на отечеството си, заедно с тях да остави костите си на поросените с мъченическа кръв височини. Неговата саможертвеност за спасението на отечеството ни, и обезсмъртяването на паметта му, ми внушават мисли, които не могат да въздържат сълзите ми. Аз и майка ми сме били нещастни като останахме – аз без баща, а тя без съпруг, но българският народ доби един герой – това ни утешава, че баща ми загина за свободата на отечеството ни. Неговата памет ни е скъпа и аз ще се грижа да я запазя за всякога, макар че тя става достояние за целий ни народ.
Нашият народ, който дълбоко знае да цени заслугите на своите доблестни синове, въздигна този грамаден паметник в чест на покойния ми баща и другарите му…
Нашата искрена признателност на всички присъствующи! Да живее България!“
Речта на Иванка продължава към официозите така:
„Почитаеми Г-да!
Макар и слаба, но не мога да не изкажа, което аз и любимата ми майка чувстваме в този паметен ден, в който се увековечава паметта на нашия незабравим баща и съпруг, покъртени от дълбочините на сърцата си за дето така заслужено се слави паметта на нашия Христо Ботев и другарите му, нека делата и подвизите на тези борци ни служат като образец от примерен патриотизъм, а към неговото семейство – за утеха на постоянните ни скърби. Да живее България!“
Източник: tretavazrast.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
