Дори и в днешно време разводите на коронованите особи в западна Европа са нещо много трудно.
А през средните векове и браковете, и разводите на католическите владетели изисквали специално разрешение от папата.
В православна България патриархът също трябвало да даде съгласието си, но поради подчиненото му положение спрямо царя, това не предизвиквало особени трудности.
Нашите владетели се отървавали от жените си лесно – те ги замонашвали. Много от владетелите ни от 13-14-ти век са се женили по два и дори по три пъти.
В аналите е записан, обаче, един случай, когато патриархът все пак принудил с отлъчване от църквата Георги I Тертер да приеме обратно първата си съпруга.
Благоверните и благочестиви царици, така поне ги наричали дворцовите подмазвачи, не отстъпвали кой знае колко на своите съпрузи. За да запази регентската си власт, както и престола на сина си, гъркинята Мария Палеологина се омъжила за селския вожд Ивайло, убиец на втория й съпруг, цар Константин Тих.
От друга страна, търновските господарки се венчавали повторно и заради спокойствието в държавата – те придавали законност на изборните царе при прекъсване на предишната династия.
Разбира се, цариците понякога и сами забърквали интриги, чиито жертви ставали собствените им съпрузи. Иванко убил цар Асен I при скарване, чийто повод бил сърдечната му връзка със сестрата на царицата.
Говори се, че жената на Калоян първо опитала да съблазни пленения Балдуин, а после участвала и в заговора на Манастър, който пронизал царя с копие при Солун.
Макар и да не били винаги гъркини, българските владетелки от Второто българско царство не отстъпвали много на цариградските императрици, чиито нрави били пословични в тогавашна Европа.
Единадесет години след унищожаването на Самуиловата държава, отведената в Цариград българска царица Мария, организирала там голям заговор, който целял да направи нейния син Пресиян византийски император..
Източник: teenproblem.net
Вижте повече на Patrioti Net
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
