Първата българска държава в Европа е създадена през в. II н.е. (165 г.) на север от каспийско море, Кавказ, Черно море, по реките Волга, Дон, Днепър.
Разширява се върху голяма част от днешна Европейска Русия и Украйна. Има данни, че град Киев, столица на днешна Украйна и първото руско княжество е основан от брата на кан Кубрат. Заслужава си името Велика България. Въпреки мита за „снопа пръчки” в VII век под ударите на настъпващите от изток (Азия) хазари, Велика България рухва, разпада се на 3 части. На запад кан Аспарух основава Дунавска България, друга е покорена и е създаден Хазарският каганат. Третата част се оформя като Волжка България. За първи път на Европейския континент се раждат две нови държави с едно име.
Важно е да се отбележи запазен летопис от кагана на хазарите Йосиф I: „Земите, които ние днес владеем, са принадлежали на един голям народ, по-многоброен от пясъка в морето.”
Историята на Волжка България е подобна на Дунавска България, изпълнена с много възходи и падения, но за нас остава практически непозната. След повече от 16 войни с Русия доживява до последната си отломка – Казанско канство със столица Казан. То надживява Дунавската си посестрима със 156 г. като пада под Руско робство през 1552 г. под ударите на цар Иван Грозни. С нечувана и за онези години жестокост са избити над 1,5 милиона българи; избито е цялото 60-хилядно население на Казан – деца, жени, старци.
С падането на силната Българска държава пътят на Русия за експанзия на Изток е открит. През цял Сибир до океана има само полудиви племена, без никаква държавност. Със завладяването им Русия се превръща в най-голямата империя в човешката история, стъпила на два континента, върху близо 1/6 от земната твърд. Въпреки голямата асимилация, характерна за Руската империя, българите запазват своето самосъзнание. През т. нар. Октомврийска революция от 1917 г. те решават, че е дошъл часът на освобождението им. Организират се в т. нар. Идел-Уралска република и искат от болшевишката власт да признае автономия за българската република. Вместо това, на 25.V.1920 г. Ленин ги дарява с…Татарска автономна република Татарстан, със столица Казан.
Тук е мястото да отбележим, че световната историческа наука не познава етнос татари. С това име русите са наричали съседни, неприятни тям народи, и са влагали ругателско презрително съдържание в името, като например татари – монголи, които са ги държали над 200 г. в робство.
През 1946 г. в Москва се е състояла специална сесия на АН на СССР, посветена на етногенезиса на „Казанските татари”. Всички съветски учени: историци, етнолози, езиковеди, определят като голяма грешка и несправедливост наричането на татари на самоопределящи се като българи жители на Татарстан .Със сигурност те са отломка от онзи „…по-многоброен от пясъка в морето…” народ, за който говори хазарският каган Йосиф I. Там, където са те сега, някога е бил приказният град Фанагория на Велика България.
Трифон ВАНКОВ
Източник: tretavazrast.com
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
 на север от каспийско море, Кавказ, Черно море, по реките Волга, Дон, Днепър.){kind=link}