На 7 юли 1835 г.е роден учителят и народен будител, читалищен деец, книжовник и краевед, безкористен родолюбец и неуморим общественик Бачо Киро.
Неговата личност и дело се свързват най-вече с дълголетната му просветителска дейност, както и с подготовката и участието му в Априлското въстание. По-малко известна страна от разностранната му дейност са неговите пътешествия.
Надарен с рядка любознателност, с неутолима жажда да научи, да знае и да види повече места, Бачо Киро предприема няколко обширни пътувания из България и в някои съседни страни, впечатленията от които отразява в своите оригинални пътеписи в стихотворна форма.
Израснал в нищета, живял в несгоди и лишения, той преодолява много трудности, но успява, макар в повечето случаи pedibus apostolum (с краката на апостолите, т.е. пешком) да посети редица места.
През 1872 г. пътува до румънската столица Букурещ. Ето как описва той началото на това пътуване:
Хубава пролети и кефлия/ и аз бях много мераклия/
Поисках да са разходя/ на Влашко да си походя/
Но нямах пари за масраф/без пари да ида бе мъ страх -/
Земам от поп Гавриила /за по пътя половин лира/
И от читалището 18 гроша-/ пребрах, свързах ги у поша;
земам си една торбица/ кривак и съдрана абица – /
за път бях си вече готов…
Бачо Киро пристига пеш до Свищов. Тук бил посрещнат приятелски и снабден с препоръчително писмо до българи в Букурещ. От Свищов до Гюргево пътувал с параход, а от там до румънската столица с влак. Там заедно с учителя при българското училище разглежда големия град. След няколко дни поема по обратния път пешком, защото привършил парите си, и бос, за да не скъса обувките си.
Няколко месеца по-късно предприема още по-далечно пътуване – до Цариград. И пак пешком – през Габрово, Казанлък и Стара Загора достига до Свиленград и Одрин, който го омаял със своя вид. На много места той завързвал познанства, получавал подкрепа от непознати. За това спомагал неговият весел, добър и общителен характер. Уморителното пътуване продължило до Мраморно море, където се изкъпал и най-после се добрал до крайния пункт – Цариград. Там неуморният турист се свързал с българи, посетил Българската екзархия, редакции на български вестници, разговарял с много сънародници, които му помогнали да разгледа забележителностите на огромния вековен град. Обратно с параход до Варна и оттам пак пешком прекосил Североизточна България и минавайки през Девня, Шумен, Търговище, Тулузка и други места, се завърнал в родното си село.
На следващата 1873 г. Бачо Киро замисля ново голямо пътешествие – този път до Немско и Сърбия, но поради липса на пари достигнал само до Белград:
Пътувах, но виждате как: /дето ходих – се пешак,/
Мъчно е пешак да се върви,/ но, кажете как, като няма пари?/
Бачо ви Киро е много фукария,/ но да ходи твърде мераклия…
Един от главните мотиви за пътуванията в чужбина било желанието там да се срещне с български общественици и да разговаря с тях за българския въпрос и за насоките на освободителното движение. В съседните свободни страни той вижда разликата между тях и поробеното му отечество и не скрива болката си от това. Затова пише:
Читателю, такваз е Сърбия, онакваз,/ но пак е по-честита от нас:
Тя се казва свободна Сърбия, /затуй от нас по-ихтибарлия./
И нашта България, ако би свободна,/ нийде не ще има на нея подобна!
Освен пътуванията по чужбина Бачо Киро ходил и на редица места из отечеството си – Берковица, Калофер и т. н., а през 1857 г. с група съселяни отишъл и до Света гора. На по-близките места пък водил и учениците си и така засилвал родолюбивите им чувства.
Проф. Николай ЖЕЧЕВ
Източник: tretavazrast.com
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
