Всеки камък в Брацигово разказва историята на Априлското въстание
Ръководителите на Априлското въстание, издялани от камък, посрещат всеки, влязъл в родопското градче Брацигово. Мемориалната стена с техните лица е създадена през 70-те години на ХХ век. А през 1876 г. градът се превръща в укрепен въстанически пункт, в който се събират хората от седем селища в района. Брацигово е известно с това, че е единственото непобедено по време на въстанието селище и днес всеки камък тук разказва славната история на градчето.
Ако оставите колата си в центъра на града, със сигурност ще видите един красив кладенец. На това място някога се е намирала местността Синджирли бунар, където аптекарят Васил Петлешков прочита преписа на „Кървавото писмо“ и така обявява, че и Брацигово се включва в Априлското въстание.
Това се случва на 3 май (21 април – стар стил) 1876 г. Повече от две седмици 1333 въстаници с 6 черешови топчета, подпомагани от цялото население, отстояват свободата си и се борят срещу многобройни черкези, башибозук и редовна войска.
Остават паметни думите на Васил Петлешков пред пламъците на огъня: „Сам съм – други няма. Аз водих, аз заповядах, други не търсете“. Големият патриот е горен на клада, а на мястото днес е построен негов паметник.
Петлешков е роден в Брацигово на 14 януари 1845 г. в семейството на Екатерина и Найден Велчеви. Баща му умира рано и 5-годишният Васил е осиновен и отгледан от втория си баща – брациговския чорбаджия Ангел Петлешков.
Завършва началното училище в родния си град, а после и класно училище. Следа в душата му оставя учителят Еньо Маринов – Бекрийски, от когото научава бунтовните стихове на Чинтулов. От вестници и списания научава за борбите за свобода на другите народи.
Чете за подвизите на четата на Хаджи Димитър и Васил Левски, вдъхновява се от стиховете, поемите и статиите на Христо Ботев, Георги С. Раковски, Любен Каравелов, Панайот Хитов. Когато става на 28 г., Васил Петлешков завършва т. нар. стодневни аптекарски курсове в Цариград и работи като фармацевт в родното Брацигово.
В родната му къща, която днес е превърната в музей, могат да се видят неговите аптекарски везни и стъкленици.
Петлешков работи и за културното просвещение на брациговци – благодарение на усилията му в града е създадено читалище „Тръндафил“, а за нуждите му той отстъпва втория етаж на своя сграда, строена през 1872 г. Подарява на читалището своята библиотека и абонамента си за сп. „Напредък“. На 22 февруари 1876 г. в Брацигово пристига Бенковски и заедно с аптекаря основават местния революционен комитет. Петлешков играе и ключова роля при подписване пълномощията на апостолите на въстанието при свикването на Първото Народно събрание в м. Оборище край Панагюрище.
Той е предаден от местни чорбаджии и става жертва на преговорите между Привременното правителство и Хасан паша, който иска да му бъде предаден „баш комитата“. Измъчван е жестоко, разпитван е и е горен между три огъня. Издъхва в покрайнините на Брацигово, на път за разпит в Пловдив.
Въпреки огромната саможертва, Константин Величков пише за Петлешков: „Неговият подвиг по една чудна неправда на историята не доби оная известност, с която други се възползваха и която той е заслужил наравно с тях“.
Историята на Брацигово, свързана с Априлското въстание, е главното,
което привлича туристите тук. Градският исторически музей съхранява много снимки и документи, вещи и оръжие, проследяващи историята на селищата в района и борбите на техните жители за национално освобождение.
Сред безценните експонати са сабята бастун на поп Сокол, знамето на въстаниците от Брациговския въстанически пункт, единственото в България оригинално черешово топче.
Прелюбопитна е и етнографската експозиция, открита през 1986 г. Тя показва на посетителите бита, традиционните поминъци като грънчарство и кантарджийство, занаятите, обичаите, празниците и песните. От сбирката туристите научават, че в миналото Брацигово е било голям производител на розово масло, дори по-добро от казанлъшкото. Тук е имало над 150 розоварни за гюлово масло.
А Брациговската архитектурно-строителна школа се прочува по цяла България през Възраждането. Традициите й са създадени в средата на XVIII век, когато в Брацигово отсядат около 150 семейства на преселници от Костурско и Корчанско. Сред тях е имало и много дюлгери. Новите им къщи израстват бързо по бреговете на река Умишка, а майсторите привличат калфи и чираци и започват да строят из цяла България.
Дюлгерският еснаф си има строг устав и дори свой език – мещровски, на който майсторите си говорели тайно от османлиите.
Самият Колю Фичето е преминал през Брациговската школа и е поддържал връзки с дюлгерите. Тяхно дело са църкви в Сопот и Карлово, митрополитската църква „Св. Марина“ и католическият храм „Св. Лудвиг“ в Пловдив, църквата „Света Неделя“ в София, мостове, къщата на Станислав Доспевски в Пазарджик.
Брацигово е прочуто и с лековитата си минерална вода, чието бутилиране обаче от няколко години е спряно и човек може да си налее от нея само от градските чешми.
Като разгледате всички исторически забележителности в Брацигово, отскочете до крепостта от XII век „Ватрахокастрон“ край Брацигово и до множеството мостове, римски пътища и светилища в района. Могилите в с. Равногор са с тракийски произход, а тук е най-голямата куполна тракийска гробница у нас. Тракийските гробници са от раннохристиянската църква в близкото с. Исперихово.
Едно от най-красивите и умиротворителни места в Брацигово е местната църква, строена през 1831 г. и отлично реставрирана. В момента стенописите й се изографисват от хисарски майстор, а за камбанарията й местните хора казват, че е най-високата в България.
Камен Колев
Източник: desant.net
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
