В началото на деветдесетте години на XVI век се подновява войната между Османската империя и Хабсбургската монархия. След нейното начало през 1593 г. на страната на Виена се нареждат като нейни съюзници Трансилвания на княз Сигизмуд Батори, Влашко на войводата Михаил Храбри и Молдова начело с Арон. Австрийците побеждават османците при Сисак, в Хърватия, а турците отговарят с нападение в Унгария през 1594 г.
Войводата Михаил Храбри (1593-1601г.) започва набези на юг от Дунава. В резултат в северна България се появяват хайдушки отряди, водени от българския войвода Баба Новак, също от далматинския сърбин Дели Марко и др., всички действащи съвместно с власите. През 1596 г. преминават през Дунава хайдути, превземат Плевен, Баба Новак начело на многобройната си дружина превзема и опожарява Враца.
В българските земи на север от Балкана се разпалва отново стремежа на българите към свободата и възстановяване на държавата ни. Той достига своя връх с организирането и провеждането на Първото Търновско въстание. Център на подготовката му става известният никополски първенец, вероятно потомствен аристократ Тодор Балина. Влиянието му се разпространява в Никопол, Търново и околните райони на Никополския санджак. Пръв негов съветник в агитацията за въстание става дубровнишкия търговец Павел Джорджич, произхождащ вероятно от търговската колония в Търново. Той пише в едно свое писмо:
„Господин Теодор Балин е пръв благородник в Никополския санджак и се ползва с голямо влияние сред християните в тази страна, поради благородния си произход и своето достойнство.“
В подготовката на въстанието е посветен и се включва активно Търновският митрополит, гърка Дионисий Рали. Чрез него са привлечени и владиците Йеремия Русенски, Спиридон Шуменски, Теофан Ловешки и Методий от Романия (Тракия). 18 видни граждани и 12 търновски свещеници полагат клетва за вярност към делото пред Евангелието в Търновска черква.Тодор Балина в продължение на 21 дни обикаля селата на санджака, най-вече балканските за да организира предстоящото въстание и завардването на старопланинските проходи. В Търново на Павел Джорджич му помагат дубровчаните братя Скорчевич и други търговци. Клетва е положена и в Никопол, където участват 23 свещеници и 40 първенци-миряни. Тодор Балина през 1596 г. пише тайно на княза на Трансилвания Сигизмунд Батори. В отговора княза му обещава да изпрати в помощ на българите 2000 бойци.
През 1597 г. в двора на австрийския император Рудолф II (1576-1612 г.) в гр. Прага пристига българска делегация от 12 конника. В аудиенцията при императора, освен трансилванските и влашките пратеници има и представител на българите – вероятно Тодор Балина. Договорено е изпращането на 2000 конници и 4000 пехотинци в помощ на Търново. Така до края на 1597 г. трескавата подготовка за въстание е в пълен ход, договорена е и външна подкрепа. През есента на следната 1598 г. войските на влашкия войвода Михаил Храбри преминават Дунава и навлизат в Мизия. Това е сигнал да се обяви Първото Търновско въстание в старопрестолно Търново. Там за български цар е обявен един далечен или мним потомък на Шишмановци под името Шишман III. Османците освен срещу влашкия войвода енергично насочват ордите си и срещу въстаниците.
В неравната борба падат мнозина и бунта е потушен в неговия център. Турските жестокости предизвикват бежанска вълна. Над 50 000 българи бягат на север от Дунава, съпроводени от влашките войски. Шишман III потърсил спасение в Русия. По-нататъшната съдба на Тодор Балина е неизвестна, митрополит Дионисий Рали е принуден да бяга във Влашко. Въпреки навлизането на влашката войска, въстанието е разбито поради неизпратената военна помощ от Австрия и Трансилвания. Обявяването на български цар ясно показва горещото желание на въстаналите българи да възстановят своята стара държава.
Първото Търновско въстание е най-значителния опит от XVI век за извоюване на свободата и връх на българския борчески дух.
Румен СТОИЛОВ
Източник: tretavazrast.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
