Трифон Панов, съратник на Ботев, е първият ни дипломиран юрист, депутат е в пет парламента.
Роден е в село Мокреш, Ломско, през 1846 година.
Чичо му – Димитър Панов – Гинин, един от водачите на голямото Видинско въстание през 1850 година, се установява в Русия и стига до чин полковник.
В село Мокреш има килийно училище още от 1774 г. и тук учат момчета чак от Плевен. Тук поп Пунчо пише известния си дамаскин.
След като се изучил в това школо, Трифон Панов заминава в Киев при чичо си. Завършва гимназия, а след това се записва да следва право в Новорусийския университет в Одеса.
Преди това обаче постъпва Легията в Белград и тук се сприятелява с Панайот Хитов.
В Одеса пък среща Христо Ботев. Одеското българско настоятелство изпраща Панов да координира дейността с революционните комитети в Румъния, където той отново се свързва с Ботев и двамата разработват рискованата дезинформационна акция, позволила на четата да се качи на „Радецки“.
После се връща в Одеса и се дипломира през септември 1876 година.
По време на Освободителната война е преводач в щаба на княз Черказки. След Освобождението работи като адвокат в Лом, окръжен управител е във Видин, избран е за подпредседател на Второто обикновено народно събрание.
В края на осемдесетте години на деветнайсети век Филип Симидов пише книга за Филип Тотю. В нея той очерня Панов, като фабрикува слух за любовна връзка между него и втората жена на войводата. Обвинява го и че е подвел Одеския комитет именно него да изпратят в Румъния, за което взел 700 златни рубли.
Това слага край на политическата кариера на Трифон Панов. Той работи като нотариус във Видин до кончината си на 29 декември 1918 година.
Оставя голямо архивно наследство. Особено ценни са изследванията му за тежкото кризисно положение в България през 1918 г., за прогерманската политика на правителството на Васил Радославов, за глада в страната.
Източник: balgari.bg
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
